Джон Кийтс -- Безмилостната хубавица
Без съмнение, Кийтс (1795-1821) е бил добре запознат с La belle dame sans merci, дълга поема от френския поет Ален Шартие (1392-1430), в която се разказва за нещастията на един млад влюбен. От друга страна, като добър англичанин, Кийтс произнася "Ла бел дам сан мерсѝ" само с шест срички, както е в първия превод на поемата на Шартие на английски (XV в). При Шартие имаме осем срички, с две слаби гласни в края на belle и dame.
Разните забележки, предназначени за любознателните, съм оставил за накрая.
| John Keats, La Belle Dame sans Merci | Джон Кийтс, Безмилостната хубавица |
|---|---|
| 1. Ah what can ail thee, wretched wight, Alone and palely loitering; The sedge is wither’d from the lake, And no birds sing. 2. Ah what can ail thee, wretched wight, So haggard and so woe-begone? The squirrel’s granary is full, And the harvest’s done. 3. I see a lilly on thy brow, With anguish moist and fever dew; And on thy cheek a fading rose Fast withereth too. 4. I met a lady in the meads Full beautiful, a fairy’s child; Her hair was long, her foot was light, And her eyes were wild. 5. I set her on my pacing steed, And nothing else saw all day long; For sideways would she lean, and sing A faery’s song. 6. I made a garland for her head, And bracelets too, and fragrant zone; She look’d at me as she did love, And made sweet moan. 7. She found me roots of relish sweet, And honey wild, and manna dew, And sure in language strange she said, I love thee true. 8. She took me to her elfin grot, And there she gaz’d and sighed deep, And there I shut her wild sad eyes— So kiss’d to sleep. 9. And there we slumber’d on the moss, And there I dream’d, ah woe betide The latest dream I ever dream’d On the cold hill side. 10. I saw pale kings, and princes too, Pale warriors, death-pale were they all; Who cry’d—”Le belle Dame sans mercy Hath thee in thrall!” 11. I saw their starv’d lips in the gloom With horrid warning gaped wide, And I awoke, and found me here On the cold hill side. 12. And this is why I sojourn here Alone and palely loitering, Though the sedge is wither’d from the lake, And no birds sing. |
I. Какво те мъчи, клетник блед, та бродиш сам и тъй отнесен? Отдавна няма стръкче тръст, [=тръстика] ни птича песен. II. Какво те мъчи, клетник блед, та в черна скръб очи ти тънат? Хралупите са пълни веч, класът ожънат. III. На веждите ти виждам крем, но влага трескава го хапе; страните ти са розов цвят, що бързо капе. IV. Девойка срещнах в лъг зелен, [=ливада] дете на феите красиви: косата дълга, бърз кракът, очите -- диви. V. За всичко друго сляп я взех на коня си, в галоп понесен; извита настрани тя пя вълшебна песен. VI. Венец изплетох ѝ -- с цветя за камъни, бръшлян за нишка; в очите ѝ познах любов и чух въздишка. VII. Бях с корени с вкус благ гостен, с роса, коя на мед прилича; тя каза на език чудат, че ме обича. VIII. В магичната ѝ пещера очите диви в скръб се свиха и нежно ги склопих за сън с целувка тиха. IX. И там заспахме на мъха, и сън ме грабна безпощаден – горко ми! – за последен път на склона хладен. X. Да викат смъртно бледи чух на рицари, царе душите с вика: "La Belle Dame sans Merci в капан държи те." [=безмилостната хубава дама] XI. Сред мрак видях безброй уста, раззинати от ужас гладен. Разбуден, тук се озовах на склона хладен. XII. Затуй се скитам смъртно блед, и бродя сам и тъй отнесен, макар да няма стръкче тръст, ни птича песен. |
Стихотворението е превеждано и от Гео Милев. Неговият превод можете да прочетете тук. Оригиналът съществува в два варианта. Своя превод съм правил по втория вариант (който май е дело на редакторска намеса), Гео Милев е превеждал по първия вариант. Най-значимата разлика е размяната на 5-та и 6-та строфа.
Оригиналът се състои от четиристишия в четиристъпен ямб, като последният стих е скъсен наполовина, в някои строфи се появява аномална пета сричка (2-ра, 4-та, 9-та и 11-та). Римувани са само втори и четвърти стих. В оригинала окончанията на стиховете са само мъжки, но женски окончания в английската поезия така или иначе се ползват главно в хумористичните произведения.
В своя превод Гео Милев е решил да направи женски окончанията на 1-ви и 3-ти стих, в своя аз съм решил иначе, с цел да използвам мъжкото окончание на "La Belle Dame sans Merci" (Гео Милев поставя тоя израз в четвърти стих, който по този начин нараства до три вместо две стъпки).
За лично свое удоволствие, чета трети стих от XII строфа на превода като "La Belle Dame sans merci" в осем срички, махайки "с вика". Така се възстановява класическото френско произношение (което е много по-плавно и ритмично).
Слабостта на българския език при именуването на флора и фауна си проличава: колко от вас знаят какво е "острица"? Задоволих се с "тръст" (остаряла форма за "тръстика") с цел да придам идеята за вода (не успях да събера цяло езеро в осем срички).
Стихотворението е станало тема за много картини. Любимата ми е една скица от английския поет и художник Данте Габриел Росети (1828-1882), която можете да видите тук.
© Тошко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дано почнеш да наминаваш по-често, Радославе. Сигурен съм, че няма да съжаляваме
-
Рядко наминавам в "Преводи" - определено си струваше!
Поздрави. -
Ми дай го насам - ама не ме пришпорвай
Че такъв скучен каталог превеждам в момента в преждеупомената си работа, че грам муза не ми е останала -
Росе, ако си в пълна липса на вдъхновение от чуждия тип, бих могъл да ти подхвърля едно сонетче на мак Руа, което ми се опъва от няколко дни
-
Ех, как не ме разочарова и този път...
А за мой нов превод - не знам, когато ми остане време да се огледам за нещо вдъхновително
Това "зарадваш" в смисъл на "даваш повод за конструктивна критика" ли беше?
-
Росе, разбиранията ни за рима явно са много различни Възхищавам ти се за упорството да преработваш един текст по няколко пъти. Кога ще ни зарадваш с твой нов превод?
-
Дерзах, творих - и туй родих
Соло китара - Льо Ше;
Перкусии (с леки девиации от оригинала - розита)
Джон Кийтс,
Безмилостната хубавица
I.
Какво те мъчи, клетник блед,
та бродиш тъй далеч отнесен?
Безводен крее стрък зелен
без птича песен.
II.
Какво те мъчи, клетник блед,
та в скръб очи ти горко тънат?
Хралупите са пълни с мед,
класът ожънат.
III.
Цъфти на чело крем тъй бял,
но влага трескава го хапе;
и розов цвят страните сгрял -
увяхва, капе.
IV.
Девойка срещнах в кът зелен,
дете на феите красиви:
коса - коприна, крак - сатен,
очите -- диви.
V.
На коня си я вдигнах сляп
за всичко друго, в блян унесен;
извита настрани тя пя
вълшебна песен.
VI.
С цветя уханни увенчах
коси, ръце, снагата зряла
любов в очите ѝ съзрях,
чух стон-премала.
VII.
Гости ме тя със меден цвят,
с роса, събрана от лютиче;
и каза на език чудат,
че ме обича.
VIII.
В потаен дом ме приюти,
но в скръб очите и се свиха
и взора тъжен угасих
с целувка тиха.
IX.
В легло от мъх положил гръб,
ме грабна зъл и безпощаден –
кошмарен сън – за сетен път
на склона хладен.
X.
Видях безплътни - рой оси,
на рицари, царе душите
и чух: "La Belle Dame sans Merci
във плен държи те."
[=безмилостната хубава дама]
XI.
Сред мрак видях уста безброй,
раззинати от ужас гладен.
Свестих се от кошмара свой
на склона хладен.
XII.
Затуй витая - смъртник блед,
и бродя тъй далеч отнесен,
изтля отдавна стрък зелен,
без птича песен.
Без сериозни аспирации -
знам, че няма адмирации. -
Харесва ми превода ти!
Близо е до оригинала и по ритъм, и по смисъл - за всеки отделен ред дори, което според мен е трудно.
Поздравления! -
Поздрави! Това е кански труд и хич не е лесно! Браво! Трябва голям професионализъм за такъв превод. Да, с рими, наистина е по-приятно, но... човек рискува да спре да се придържа към точността. Намирам превода за доста точен и сполучлив!
-
Благодаря на Веска и на Росето за коментарите!
Росе, ти хубаво си искала да сложиш рима и между 1-ви и 3-ти стих, ама от 12 строфи аз рима между тия стихове виждам само в строфите с номера от 2 до 6... "Благ" - "чудат", например, не е рима... Или "пещера" - "призовах".
Разбира се, оценявам усилието ти -- възможен е и превод с рими навсякъде. По-труден ще е, но е възможен. С упоритост всичко се постига -
Пух
очаквам безпощадна критика за преводаческите си своеволия (по скоро вариации върху твоя превод), но адски се изкуших да сложа рими (почти ми се удаде)и на първи - трети стих (за твой праведен ужас )
И тоя "тръст" много ми бодеше очите
I.
Какво те мъчи, клетник блед,
та бродиш тъй отнесен?
Безводен крее стрък зелен
без птича песен.
II.
Какво те мъчи, клетник блед,
та в скръб очи ти тънат?
Хралупите са пълни с мед,
класът ожънат.
III.
Цъфти на чело крем тъй бял,
но влага трескава го хапе;
и розов цвят страните сгрял -
увяхва, капе.
IV.
Девойка срещнах в кът зелен,
дете на феите красиви:
коса - коприна, крак - сатен,
очите -- диви.
V.
На коня си я вдигнах сляп
за всичко друго, в блян унесен;
извита настрани тя пя
вълшебна песен.
VI.
С цветя уханни увенчах
коси, ръце, снагата зряла
любов в очите ѝ съзрях,
чух стон-премала.
VII.
Гости ме тя със корен благ,
с роса, коя на мед прилича;
и каза на език чудат,
че ме обича.
VIII.
В магичната ѝ пещера
очите диви в скръб се свиха
и нежно в сън ги призовах
с целувка тиха.
IX.
И там на дъхавия мъх,
ме грабна зъл и безпощаден –
кошмарен сън – за сетен път
на склона хладен.
X.
Видях аз призрачни тълпи -
на рицари, царе душите
и чух: "La Belle Dame sans Merci
в капан държи те."
[=безмилостната хубава дама]
XI.
Сред мрак видях безброй уста,
раззинати от ужас гладен.
Разбуден, тук се озовах
на склона хладен.
XII.
Затуй се скитам смъртно блед,
и бродя тъй отнесен,
макар да крее стрък зелен,
без птича песен. -
Ох, трябва ми време ху-у-убавичко да те прочета, че сега съм нещо разконцентрирана.
Очаквай включване
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
