„Кой е този мъж, за когото всеки страда?“
„Щурманът Джон Мейнард. Дълго ще боли.
На всички любовта ни за него е награда.
Той за нас се жертва. Поклон! Благодарим!“
Летеше бързо „Швалбе“ над езерото Ери,
а пръските вода носа на кораба обгръщаха.
Плавахме от Детроит, към Бъфало поели
и радостни сърцата въздуха прегръщаха.
Всички пасажери – дори децата вече,
зърнаха брега, едва още в полумрака
и обградиха Джон: „Нима е тъй-далече?
На колко време, щурман? Някой там ни чака!“ ...