Jul 8, 2008, 2:51 PM
Draconian - Daylight Misery
2 мин reading
Daylight Misery
(lyrics: Anders Jacobsson)
Deprived of my treasure, my "aye" to life;
My peace of mind after sunset's occurrence
Away I walk to ye doleful masquerade;
My ravening and my words becometh aghast
The sun rises high, my feelings they die
Daylight misery... (leave me be)
Another day will go astray...
Another tear in this life so grey
If you ever saw me smile
You should know I felt sick inside
O, death, with thy ebony cloak sublime,
How abstract thy harvest rose doth fall
Consigned to the flames of woe in sweet modesty...
I renounce myself from the everdawn
No god is as cruel as god himself
It's time to show the true face
No life is as dead as life itself;
This earthly realm imprisons my soul
Innocence raped in the sunrise,
And I watch how the beauty dies
Another day will go astray...
Another tear in this life so grey
If you ever saw me smile
You should know I felt sick inside
Another day will go astray...
Another tear in this life so grey
If you ever saw me smile
You should know I felt sick inside
Дневна злочестина
(текст: Андерс Якобсон)
Лишен от моето съкровище, моето "да" за живота;
душевното ми спокойствие, след явяването на залеза.
Отдалечавайки се от скръбния маскарад,
моето скитане и думите ми бяха поразени.
Слънцето изгрява високо, чувствата ми, те гинат.
Дневна злочестина... (остави ме сам)
Още един ден ще отмине...
Още една сълза в този сив живот ще капне.
Ако ме видиш да се усмихвам,
трябва да знаеш, че отвътре тъгувам.
О, смърт, с твоята абаносова наметка,
толкова нереална твоята роза вехне.
Предаден на огньовете на неволята в сладко благоприличие...
Аз се отказвам от вечния изгрев.
Никой бог не е жесток, като самия Господ.
Време е да покажем истинското му лице.
Никой живот не е мъртъв, като самия живот;
този суетен свят пленява моето сърце.
Невинността похитена със изгрева
и аз гледах как красотата загива.
Още един ден ще отмине...
Още една сълза в този сив живот ще капне.
Ако ме видиш да се усмихвам,
трябва да знаеш, че отвътре тъгувам.
Още един ден ще отмине...
Още една сълза в този сив живот ще капне.
Ако ме видиш да се усмихвам,
трябва да знаеш, че отвътре тъгувам.
(lyrics: Anders Jacobsson)
Deprived of my treasure, my "aye" to life;
My peace of mind after sunset's occurrence
Away I walk to ye doleful masquerade;
My ravening and my words becometh aghast
The sun rises high, my feelings they die
Daylight misery... (leave me be)
Another day will go astray...
Another tear in this life so grey
If you ever saw me smile
You should know I felt sick inside
O, death, with thy ebony cloak sublime,
How abstract thy harvest rose doth fall
Consigned to the flames of woe in sweet modesty...
I renounce myself from the everdawn
No god is as cruel as god himself
It's time to show the true face
No life is as dead as life itself;
This earthly realm imprisons my soul
Innocence raped in the sunrise,
And I watch how the beauty dies
Another day will go astray...
Another tear in this life so grey
If you ever saw me smile
You should know I felt sick inside
Another day will go astray...
Another tear in this life so grey
If you ever saw me smile
You should know I felt sick inside
***
Дневна злочестина
(текст: Андерс Якобсон)
Лишен от моето съкровище, моето "да" за живота;
душевното ми спокойствие, след явяването на залеза.
Отдалечавайки се от скръбния маскарад,
моето скитане и думите ми бяха поразени.
Слънцето изгрява високо, чувствата ми, те гинат.
Дневна злочестина... (остави ме сам)
Още един ден ще отмине...
Още една сълза в този сив живот ще капне.
Ако ме видиш да се усмихвам,
трябва да знаеш, че отвътре тъгувам.
О, смърт, с твоята абаносова наметка,
толкова нереална твоята роза вехне.
Предаден на огньовете на неволята в сладко благоприличие...
Аз се отказвам от вечния изгрев.
Никой бог не е жесток, като самия Господ.
Време е да покажем истинското му лице.
Никой живот не е мъртъв, като самия живот;
този суетен свят пленява моето сърце.
Невинността похитена със изгрева
и аз гледах как красотата загива.
Още един ден ще отмине...
Още една сълза в този сив живот ще капне.
Ако ме видиш да се усмихвам,
трябва да знаеш, че отвътре тъгувам.
Още един ден ще отмине...
Още една сълза в този сив живот ще капне.
Ако ме видиш да се усмихвам,
трябва да знаеш, че отвътре тъгувам.
© Бодуен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красива песен..
-
Благодаря! Адски много обичам Draconian, а според мен Андерс е гениален текстописец
Имам и по-любими песни, но този превод ми се получи доста сполучлив. -
Много харесвам Draconian. Според мен имат и по-хубави песни. Преводът е хубав
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
