Jul 19, 2008, 12:05 AM

Draconian - The Empty Stare 

  Translations » Song, from English
1947 0 1
2 мин reading

The Empty Stare
(lyrics: Anders Jacobsson)

My mind wandered off in the distance,
Where I am far from all that cages me
All I could think of was death
Her name disguised in silence;
Angelwings and ravenclaws...

The shredding of my soul,
Steeped in a lavender smile

In thy eyes;
The womb of thy despair
Embrace my life
Within thy empty stare

The overcast sky consoling me,
The fortitude within my grasp
I think to myself I'm the sad clown;
Smiling reluctantly, but crying behind the iron curtain

These tears don't fall, fall so easily

In thy eyes;
The womb of thy despair
Embrace my life
Within thy empty stare

Damn the illusion which fell upon me!
The bitter wine of reality poured all over my face...
And I despise what I've become;
Just a terrified man, secluded and trapped in time

In thy eyes;
The womb of thy despair
Embrace my life
Within thy empty stare
Together let us roam
Through endless dreams of night
The moon as our limit
And our souls as guiding light

But how can I refuse my empathy to be resolute?
'Cause it feels like... I'm dying
I have nothing to gain where there is nothing to lose

***


Празният поглед
(текст: Андерс Якобсон)

Моят поглед се рееше далеч,
надалеч от всичко, което ме задържа.
Само за едно можех да мисля - смърт.
Нейното име, облечено в тишина;
ангелски крила и гарванови нокти...

Късчетата на душата ми,
разтопени в лавандулова усмивка.

В твоите очи;
утробата на отчаянието.
Прегърни живота ми
с твоя празен поглед.

Облачното небе ме утешава,
силата в моите ръце.
Аз мисля за себе си, като за тъжен клоун;
смеещ се неохотно, а плачещ зад желязната завеса.

Тези сълзи не капят, не капят толкова лесно.

В твоите очи;
утробата на отчаянието.
Прегърни живота ми
с твоя празен поглед.

Проклета да е заблудата, която се сгромоляса върху ми!
Горчивото вино на реалността, разлято върху лицето ми...
И аз презирам това, в което съм се превърнал;
един изплашен човек, самотен и изгубен във времето.

В твоите очи;
утробата на отчаянието.
Прегърни живота ми
с твоя празен поглед.
Нека заедно се реем
през безкрайните сънища на нощта,
с луната за наш предел
и душите ни за пътеводна светлина.

Но как мога да се откажа от моето съпричастие, за да бъда непоколебим?
Защото се чувствам сякаш... умирам.
Нищо не мога да спечеля, но и нищо не мога да загубя.

© Бодуен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??