Душата боли - Михаил Шуфутински

Потемнеет серебро, померкнет золото,
поизносятся и вещи, и слова.
Из альбомов улыбнется нежно молодость,
Из под плит проглянет тихая трава.

Все на свете переменится и сменится
Пронесутся годы, словно с горким внис
Только ты, душа суровой жизни пленница
Из меня как из темницы смотриш в мысль

Душа болит, а сердце плачет
А путь земной еще пылит.
2 раза
А тот кто любит слез не прячет
ведь ненапрасно душа болит.

То ли цвет черемух, то ли снег посипется
на каштановые волосы твои.
В скоро время свен невидимой наситится
и уйдет оставив сердце без любви.

Потемнеет серебро, померкнет золото
поизносятся и вещи, и слова.
Из альбомов улыбнется нежно молодость
И окажется душа еще жива.

Душа болит, а сердце плачет
А путь земной еще пылит
2 раза
А тот кто любит слез не прячет
ведь ненапрасно душа болит

Душа болит, а сердце плачет
А путь земной еще пылит
А тот кто любит слез не прячет
ведь ненапрасно душа болит

А тот кто любит слез не прячет
ведь ненапрасно душа болит
ведь ненапрасно душа болит



Ще потъмнее среброто, ще помръкне златото,
ще се поизносят и вещите, и словата…
От албумите ще се усмихне нежно младостта,
из под плочите ще надникне, тиха, тревата.

Ще се промени и смени всичко на света.
Отлитат годините надолу, както и тъгата.
Само ти, пленница на живота суров, душа,
от мен като от затвор стреляш в мисълта.

Душата боли, а сърцето плаче.
А земният път все още ни пепели. /2/
А този, който обича, сълзите не крие,
нали не напразно душата боли.

Цвят на бял люляк ли, сняг ли ще се посипе
върху кадифените ти перлени коси.
Много скоро свянът ти ще се насити,
и ще си тръгне, оставил без любов сърцето ти.

Ще потъмнее среброто, ще помръкне златото,
Ще се поизносят и вещите, и словата…
От албумите ще се усмихне нежно младостта
И ще видим - още е жива душата!

Душата боли, а сърцето плаче.
А земният път все още ни пепели./2/
А този който обича, сълзите не крие,
нали не напразно душата боли.

Душата боли, а сърцето плаче.
А земният път все още ни пепели.
А този който обича, сълзите не крие,
нали не напразно душата боли.


А този който обича, сълзите не крие,
нали не напразно душата боли.
Нали не напразно душата боли.

01.11.2008г.