Soledad

Emilio Jose

Soledad es tan tierna como la amapola
Que vivo siempre en el trigo sola
Sin necesidad de nadie, ay mi Soledad,
Soledad es criatura primorosa
Que no save que es Hermosa
Ni save de amor ni enganos, ay mi Soledad,
Soledad vive como otra cualquiera
En la aldea donde naciera
Lava, cose, llora y rie, ay mi Soledad,
Pero yo la quiero asi distinta
Porque es sincera
Es natural como el aqua que llega
Corriendo alegre desde el manantial
Es natural como el aqua que llega
Corriendo alegre desde el manantial
No sabiendo ni a donde va, que feliz vive mi soledad.
Soledad es tan bella como una paloma
Y tan clara como el sol que asoma
Por entre los matorrales, ay mi Soledad,
Se repite la parte enmarcada y se termina 

Соледад

Соледад - тя е съвършена,
тя не знае колко е красива.
Тя не знае нито любов, нито измама - ах, моя Соледад.

Соледад живее така, както всички.
В селото, където е родена.

Тя пере, готви, плаче и се смее - ах, моя Соледад.
Но аз я обичам такава - различна от всички други.
Защото тя е искрена,
тя е естествена като водата,
радостно бягаща от извора.
Тя е естествена като вода,
радостно бягаща от извора.
Не знаейки къде отива -
толкова щастливо живее моята Соледад!

Соледад, тя е толкова красива,
също като гълъб и чиста като слънцето,
което изгрява над високите дървета - ах, моя Соледад!