Emilio Jose - Soledad

Soledad, es tan tierna como la amapola,
que vivio siempre en el trigo sola,
Sin necesidad de nadie, ay mi Soledad,
Soledad, es criatura primorosa,
que no sabe que es hermosa,
Ni sabe de amor ni engaсos, ay mi Soledad,
Soledad, vive como otra cualquiera,
en la aldea donde naciera,
Lava, cose, llora y rie, ay mi Soledad,
Pero yo la quiero asi distinta,
porque es sincera,
Es natural como el agua que llega,
corriendo alegre desde el manantial,
Es natural como el agua que llega,
corriendo alegre desde el manantial,
No sabiendo ni a donde va, que feliz vive mi Soledad.
Soledad, es tan bella como una paloma
y tan clara como el sol que asoma,
Por entre los matorrales, ay mi Soledad,
Se repite la parte enmarcada y se termina.

Емилио Хосе - Соледад

Соледад е нежна като маково цвете,
което живее винаги само из житната нива,
без да се нуждае от никой, ах, моя Соледад.
Соледад е изящно създание,
което не знае, че е красиво,
не разбира от любов, нито от измами, ах, моя Соледад.
Соледад живее като всяка друга,
в селото, където е родена,
пере, шие, плаче и се смее, ах, моя Соледад.
Но аз я обичам така различна,
защото е искрена.
Естествена е като водата, която тече,
бягайки весело от извора.
Естествена е като водата, която тече,
бягайки весело от извора,
без да знае дори къде отива, щастлива да е моята Соледад.
Соледад е красива като гълъб
и ясна като надничащото слънце
сред храсталаците, ах, моя Соледад!