Ема Мароне - Онзи проклет ден

--------------------------------------------------------------------

Autori: Federica Fratoni (Federica Camba) & Daniele Coro

-------------------------------------------------------------------------

Автори: Федерика Фратони (Федерика Камба) & Даниеле Коро

------------------------------------------------------------------------------

Guarda che temporale,

un giorno da raffreddore,

dove sei?

Che sono ancora ad aspettarti.

Come l'anestetico artificale,

faccio finta di non sentire,

fino a che

mi addormento non resta più niente.

La gente torna da lavorare,

si fa compagnia col televisore,

e a tuo modo la mia compagnia sei tu.

Quanto mi capita di sbagliare,

sempre vicina all'imperfezione…

quanto mi manchi, quanto, quanto mi manchi...

Non credevo di starci male,

maledetto quel giorno al mare

che ti ho visto passare, guardarmi,

ll destino in un attimo ci ha fregati,

impossibile da trattenere,

come il mare dentro a un bicchiere,

irruente passione per cui in un istante

è sbocciato un eterno amore.

Ma di eterno non aveva niente

il nostro amore, maledetto quel giorno,

maledetto quel giorno.

Senti che confusione…

sarebbe un giorno da festeggiare,

dove sei?

Che passo il tempo ad immaginarti.

È una parentesi estemporanea…

faccio finta di non capire…

fino a che

mi accontento… non sento più niente…

La gente stanca di lavorare,

si mette allegria col televisore,

e a tuo modo la mia allegria sei tu.

Quanto mi capita di sbagliare,

sempre vicina all'imperfezione…

quanto mi manchi, quanto, quanto mi manchi...

Non credevo di starci male,

maledetto quel giorno al mare

che ti ho visto passare, guardarmi,

il destino in un attimo ci ha fregati,

impossibile da trattenere,

come il mare dentro a un bicchiere,

irruente passione per cui in un istante

è sbocciato un eterno amore.

Ma di eterno non aveva niente

il nostro amore, maledetto quel giorno.

Ma di eterno non aveva niente

la nostra storia, maledetto quel giorno.

Non credevo di starci male,

maledetto quel giorno al mare

che ti ho visto passare, guardarmi,

il destino in un attimo ci ha fregati,

impossibile da trattenere,

come il mare dentro a un bicchiere,

irruente passione per cui in un istante

è sbocciato un eterno amore.

Ma di eterno non aveva niente

il nostro amore, maledetto quel giorno.

Di eterno non aveva niente

la nostra storia, maledetto quel giorno.

------------------------------------------------------------------------------------------

Гледай каква буря,

ден на настинки,

къде си?

Още те чакам.

Като с фалшива упойка,

преструвам се, че нищо не чувствам,

не ми остава друго,

докато не заспя.

Хората се връщат от работа,

с телевизора си правят компания,

а моята компания по всякакъв начин си ти.

Когато ми се случи да сгреша,

винаги на косъм от несъвършенността...

колко ми липсваш, колко много, колко много ми липсваш...

Не мислех, че ще свърши зле,

но проклет се оказа онзи ден покрай морето,

когато те видях да минаваш и да ме гледаш,

само за миг изигра ни съдбата,

невъзможно бе да се удържи,

точно както морето в чаша,

бурната страст, заради която само миг и

разцъфна нашата вечна любов.

Но всъщност нищо вечно нямаше

в нашата любов, онзи ден проклет се оказа,

проклет се оказа.

Гледай само каква неразбория...

празничен ден май е,

а теб те няма, къде си?

Времето ми минава в това да си те представям.

Това са само вмъкнати думи...

преструвам се, че не разбирам...

в един момент вече и с толкова се задоволявам...

вече не чувствам нищо...

Уморените от работа хора

с телевизора си доставят радост,

а моята радост по всякакъв начин си ти.

Когато ми се случи да сгреша...

винаги на косъм от несъвършеността...

колко ми липсваш, колко много, колко много ми липсваш...

Не мислех, че ще свърши зле,

но проклет се оказа онзи ден покрай морето,

когато те видях да минаваш и да ме гледаш,

само за миг изигра ни съдбата,

невъзможно бе да се удържи,

точно както морето в чаша,

бурната страст, заради която само миг и

разцъфна нашата вечна любов.

Но всъщност нищо вечно нямаше

в нашата любов, онзи ден проклет се оказа.

Но всъщност нищо вечно нямаше

в нашата история, онзи ден проклет се оказа.

Не мислех, че ще свърши зле,

но проклет се оказа онзи ден покрай морето,

когато те видях да минаваш и да ме гледаш,

само за миг изигра ни съдбата,

невъзможно бе да се удържи,

точно както морето в чаша,

бурната страст, заради която само миг и

разцъфна нашата вечна любов.

Но всъщност нищо вечно нямаше

в нашата любов, онзи ден проклет се оказа.

Всъщност нищо вечно нямаше

в нашата история, онзи ден проклет се оказа.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=ztql6TfBkSE