The shades of night were falling fast, As through an Alpine village passed A youth, who bore, 'mid snow and ice, A banner with the strange device, Excelsior!
His brow was sad; his eye beneath, Flashed like a falchion from its sheath, And like a silver clarion rung The accents of that unknown tongue, Excelsior!
In happy homes he saw the light Of household fires gleam warm and bright; Above, the spectral glaciers shone, And from his lips escaped a groan, Excelsior!
"Try not the Pass!" the old man said: "Dark lowers the tempest overhead, The roaring torrent is deep and wide! And loud that clarion voice replied, Excelsior!
"Oh stay," the maiden said, "and rest Thy weary head upon this breast!" A tear stood in his bright blue eye, But still he answered, with a sigh, Excelsior!
"Beware the pine-tree's withered branch! Beware the awful avalanche!" This was the peasant's last Good-night, A voice replied, far up the height, Excelsior!
At break of day, as heavenward The pious monks of Saint Bernard Uttered the oft-repeated prayer, A voice cried through the startled air, Excelsior!
A traveller, by the faithful hound, Half-buried in the snow was found, Still grasping in his hand of ice That banner with the strange device, Excelsior!
There in the twilight cold and gray, Lifeless, but beautiful, he lay, And from the sky, serene and far, A voice fell, like a falling star, Excelsior!
|
Когато нощ се спусна, смело премина през алпийско село през сняг и лед, младеж, с развят байрак с такъв девиз чудат: Excelsior!
С око -- меч в ножница -- поглежда той изпод натъжена вежда; подобно тръбен, боен вик звучеше странният език: Excelsior!
Видя той в домове щастливи огнища да блестят красиви, а горе -- леден бастион; устата му изпусна стон: Excelsior!
"През прохода недей опитва!" -- му рече старец -- "Буря идва! Потокът шумен е дълбок!" но той отвърна с глас висок: Excelsior!
Девойка каза му с усмивка: "Постой, при мен вземи почивка!" Сълза краси лика ѝ блед, но той въздъхна във ответ: Excelsior!
"Пази се -- стар бор там се срина! Пази се -- дебне те лавина!" това бе Сбогом на селяк, ала върхът отвърна пак: Excelsior!
В зори молитва на монаси звучи във монотоността си. Политва към небето тя... Друг вик в чист въздух проехтя: Excelsior!
Ах, пътникът от песа верен полузарит бе в сняг намерен, в ръка от лед държащ развят байрака със девиз чудат: Excelsior!
Че там, в дрезгавината хладна, безжизнен, но красив той падна и глас, като звезда, дойде тогаз от ясното небе: Excelsior!
|