Хораций -- Оди, I.13 "На Лидия"
Квинт Хораций Флак (65 пр. Хр - 6 пр. Хр.) е един от най-големите римски лирици. Одите му в еолически стихове са едно от върховите постижения на античната поезия на латински език.
За две хиляди години в Европа са се случили много неща, включително откриването на римата. Не можем да знаем дали Хораций би я позвал, ако я познаваше. Българският текст, който предоставям, е силно адаптиран към чувствителността на съвременния читател. Който проявява интерес, би могъл да прочете преводите на Крум Димитров (в рима) или на Георги Батаклиев (имитиращ античното стихосложение).
| Horatius, Carmina, I.13 Ad Lydiam | Хораций, Оди, I.13 На Лидия |
|---|---|
|
Cum tu, Lydia, Telephi ceruicem roseam, cerea Telephi laudas bracchia, uae, meum feruens difficili bile tumet iecur. Tunc nec mens mihi nec color certa sede manet, umor et in genas furtim labitur, arguens quam lentis penitus macerer ignibus. Vror, seu tibi candidos turparunt umeros inmodicae mero rixae, siue puer furens inpressit memorem dente labris notam. Non, si me satis audias, speres perpetuum dulcia barbare laedentem oscula, quae Venus quinta parte sui nectaris imbuit. Felices ter et amplius quos inrupta tenet copula nec malis diuolsus querimoniis suprema citius soluet amor die. |
Телефовия гъвкав врат, Телефовата плът, чист восък, когато хвалиш ти, девойко свилокоса, със мъка сдържам аз кипящ в кръвта ми яд. Тогаз ум губя, изменен на моето лице цветът е, сълза проблясва в миг и всичко туй е тътен от бавния вулкан подут от огън в мен. Изгарям, Лидия, веднъж у теб по раменете бели видял следа от пир, де страсти са кипели, на устните – печат от зъб на буен мъж. Недей, о чуй ме, вечно мил да се надяваш, вечно верен тоз варварин да е, устицата с Венерин най-сладостен нектар пропита осквернил. Трикратно – повече дори – блажени свързаните с връзка, която мечът зъл на спорове не пръска, скрепените с любов до сетните зари! |
© Тошко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересно съдържание. Харесва ми, че Хораций не е познавал или не е ползвал рима. Браво, че изглежда си съчетал(?) двете насоки на превод.
По повод лириката (и епоса): "Лиричната тематика пресъздава нежноеротичните и сексуалните нагонни пориви в социално допустима и естетично-удоволствена форма, а епосът претворява по сходен начин разрушителните и саморазрушителните тенденции, т.е. нагона към смъртта или несъзнавания стремеж към бащиното убийство."
("Психоанализа и философия", Хр. Димитров, 1973 г.)
Вижда се, че не е съвсем "чиста лирика" стихотворението!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Относно непознаването на римите: един превод в бял стих на български, струва ми се, би скрил сложността на разполагането на дългите и кратките срички в хорациевите оди (която надминава сложността на редуването на ударени и неударени в превода ми).