A Question of Heaven

The time is close now, the end is near
My walk through the valley trails of fear
I feel empty, my penance overdue, I guess it's too late now
To be with you

I'm extremely frightened of what will surely be
I sold myself, the death of me
I know you can't forgive me
I know I'm on my own, I've betrayed you
I walk alone

What exactly is the meaning of this
Just pawns in your twisted game
Severe pain for the lie I'm livin'
For a love I never could betray

Question me not say the lord unto thee
You have chosen your own fate and your own destiny
Denied of this life is what you are to be
You have chosen your own fate and your own destiny

Lord I pound my fists at you
Won't you just let me die
Would I not suffer enough
No inner peace no after life

I did what I thought was right
All for the love of my life
I know it's sad but true
Something is very wrong
Condemned to suffer so long
For a love so true

The question that lies within
Is so hard to understand
It still tears at me
And in my dying breath
My heart holds no regrets
I wouldn't change a thing

My spirit begins to rise into the heavenly skies
Just to be shunned away by you
Now all I want is to die, no streets of gold in the sky
And I wash my hands of you

Rising to the heavens light
Just to plea for death
Just to be denied


A Question of Heaven

Часът удари,краят е близо,
пътят ми през долината е белязан със страх,
чувствам се празен, покаянието ми закъсня, предполагам вече е твърде късно
да бъда с теб...

Аз съм извънредно изплашен от това, което със сигурност ще настъпи,
продадох себе си, моята смърт,
знам,не можеш да ми простиш,
знам,че съм сам, предадох те,
вървя сам пътя си...

Какво точно е значението на това,
просто пионки в извратената ти игра,
жестока болка заради лъжата, в която живея
заради Любов,която никога не бих предал.

Не ме разпитвай,казва ти Бог,
Ти избра собствената си участ,собствената си съдба.
Отхвърлен от живота, такъв ще бъдеш,
ти сам избра своята участ,своята съдба.

Господи,вдигам юмруци към теб!
Защо не ме оставиш просто да умра?
Не страдах ли достатъчно?
Нямам вътрешен мир,нямам следващ живот!

Направих каквото смятах за правилно
в името на Любовта на живота ми,
знам,че е тъжно,но е истина,
нещо е много неправилно,
осъден да страдам толкова дълго
за една така истинска Любов.

Въпросът,който ме терзае,
е толкова трудно да разбера,
той все още ме разкъсва
и в последния ми дъх
сърцето ми не се разкайва,
не бих променил нищо.

Духът ми започва да се издига към небесата,
само за да бъде отдалечен от теб,
сега искам само да умра,няма улици от злато на небето
и да те залича от себе си.

Извисявайки се към райската светлина
просто да моли за смърт,
просто да бъде отхвърлен.