Из цикъла „Снежни цветя“ – Константин Балмонт
Вдън душата ми родени са
и от слово съживени са
мимолетни светове.
Миг – и пламват, и усмихват се,
в пепел светеща завихрят се
като снежни цветове.
Безметежни са, свободни са,
хладни, чужди, непреходни са
тези звездни небеса,
дето светят над пустините,
дето властват чрез светините
в царството на чудеса.
Константин Бальмонт
Из цикла „Снежные цветы“
В глубине души рождённые,
Чутким словом пробуждённые,
Мимолётные мечты,
Еле вспыхнув, улыбаются,
Пылью светлой осыпаются,
Точно снежные цветы, —
Безмятежные, свободные,
Миру чуждые, холодные
Звёзды призрачных Небес,
Тех, что светят над пустынями,
Тех, что властвуют святынями
В царстве сказок и чудес.
© Мария Димитрова All rights reserved.