Железните диктатори
Аз търсих Тебе само, но погледът ми срещна
желязната Четворка, която властва над живот -
Царе на неведение, Господари на лъжа,
Висши Властелини на страдание и смърт.
От къде дошли са тези страховити самодържци,
от каква неосъзната и незряща Безпределност, -
хладнокръвни пропагандисти на безброй лъжи,
диктатори на свят в агония?
Да не би пък Ти да си надянал маската четворна?
Ти именно духа̀ обвързал Си в космическото му задание,
обвил безвременното Си сърце във Време, -
да открие Теб, завоалиран в това гигантско представление.
Ти, само Ти можеш да вдигнеш несломимата обсада,
О, Светлина, О, нетленна Радост, О, възторжен Мир!
Шри Ауробиндо, 14-11-1938
~~~~~~~~~~~~
The Iron Dictators
I looked for Thee alone, but met my glance
The iron dreadful Four who rule our breath,
Masters of falsehood, Kings of ignorance,
High sovereign Lords of suffering and death.
Whence came these formidable autarchies,
From what inconscient blind Infinity,—
Cold propagandists of a million lies,
Dictators of a world of agony?
Or was it Thou who bor’st the fourfold mask?
Enveloping Thy timeless heart in Time,
Thou hast bound the spirit to its cosmic task,
To find Thee veiled in this tremendous mime.
Thou, only Thou, canst raise the invincible siege,
O Light, O deathless Joy, O rapturous Peace!
Sri Aurobindo, 14-11-1938
© Татяна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"...Земята, по която ходите, е погранична зона, преградена от небето;
животът, който водите, прикрива светлината, която сте.
Могъщества безсмъртни профучават пламенно край дверите ви;
Далеч над висините ви звучи божественото песнопение,
докато да се надраснете тромпетите на мисълта зоват -
от малцина чути, но още по-малко дръзват да се устремят,...
Епопея на надежда и провал съкрушава земното сърце;
силата и волята ѝ превъзхождат форма и съдба. ...
Но мъждив в човешките сърца е огънят възлизащ,
незримото Величие седи небоготворено там;
човекът вижда Височайшето в ограничаваща го форма
или Персона съзерцава, чува Име.
Обръща се за дребни придобивки към невежи Сили
или разпалва светлините на олтара си за демонско лице.
Той обича Неведението – бащинство на неговата болка. ... -
Нали. Замислих се защо се повтаря историята, и се сетих за този откъс от поемата "Савитри" на Шри Ауробиндо (в мой превод), това са думи Свише към духовно устремения:
„О, заставяна от Сила, от Съдба задвижвана земнородена раса,
о, дребнави пътешественици в безграничен свят
и затворници на човечество недоразвито,
докога ще тъпчете по коловозите на разума
около своя малък аз и малоценни нещица?
Но не за неизменна примитивност сте били предвидени,
не за напразно повторение сте били създадени;
от субстанцията на Безсмъртие сте били изградени;
действията ви могат да са устремни разбулващи постъпки,
животът ви – форма, податлива за растящи богове.
Мъдрец, Създател силен е във вас,
безукорно Величие склонява се над дните ви,
всемогъщи сили са запрени в клетки на Природата.
Велико предопределение ви чака занапред:
това мимолетно земно същество, ако поиска
може да напасне в трансцендентна схема своите дела..." -
Цикличен синдром: "Историята се повтаря. Един път като трагедия. Друг път като фарс."
от дън-душата намеците идват, но напразно,
напразна е върволицата безкрайна от пророци,
мъдреците размишляват в голословна светлина,
поетите заемат глас на повърхностни мечти,
бездомен огън вдъхновява езиците на проповедници.
Небесните пламтящи светлини се спускат и назад се връщат,
озареното Око се доближава и отстъпва;
вечността мълви, ала никой не разбира нейните слова;
Съдбата е несклонна, а Бездната отрича;
на Безсъзнанието безумните води блокират всичко сторено.
Само мъничко е приповдигнат екранът на Ума;
мъдрият, що знае, вижда само Истина половинчата,
силният едва катери полегати ниски върхове,
на сърца копнеещи се дава само миг да любят.
Насред сказанието си заеква Бардът таен;
боговете са все още твърде малко в тленни форми.“
Шри Ауробиндо, "Савитри - легенда и символ",
Книга ІV: „Книгата на раждане и търсене”, Песен 3: „Призивът за търсенето”, стр. 370-72