Dec 8, 2021, 11:39 AM

"Кажи ми..." 

  Translations » Poetry, from English
1045 4 7
14 мин reading

*Тук отварям малка скобичка за да кажа, че реших да преведа поемата "Tell me..."

за тези, които биха искали да я прочетат, почувстват  и разберат, но не знаят езика.

Преведох я и за себе си също, защото ми е любима от всичките онези, които някога

съм написала и заема специално място

в душата ми. Надявам се да бъде оценено.

Благодаря!*

 

 

 

Кажи ми

паднаха ли те

като умиращи листа,

като розови цветчета,

когато зърнаха 

тялото ти, топящо се

във снега от камък?

Усети ли

твоята ярка светлина

да угасва 

пред техните очи,

също като рицар 

изпълнил своята клетва,

като хвърлчило,

готово да полети 

за последен път?

 

 

Кажи ми

свлече ли се на земята

разпадаща се, трепереща,

предавайки се?

Като бял извор

кръвта ти потече,

попивайки в пръстта

на пурпурния връх,

оставяйки тялото ти

немощно да лежи. 

 

 

Чу ли гласовете им?

Как викаха името ти?

"Не заспивай.",

"Не си отивай." 

Премрежен поглед

замъглява живата мечта.

Ръце държат те силно,

а теб почти те няма. 

Половинка глътка въздух

назаем взета.

 

Кажи ми,

свлякоха ли се

те на колене:

отчаяни и унищожени;

проклинащи, плачещи и сами?

 

 

"Отивам си у дома.

Ще се видим отново там." - 

прошепна с последната си

глътка въздух.

"Няма да те пуснем да си тръгнеш!

Заклеваме се!" - казаха те,

сякаш избраха да забравят

обещанието ти при първата ви среща.

 

През сребърни сълзи,

като копия,

усмивка им подари.

Помилва лицата им,

оставяйки по тях 

нежни, кървави следи.

 

Когато мъгливата завеса

падна,

ти затвори очи

и си замина.

 

Държейки все още

силно твоята длан,

тихо назоваваха те

твоето име.

Целувайки челото ти,

галейки косата ти,

прегръщайки те,

усетиха топлината

да напуска тялото ти.

Гледаха лицето ти,

което сякаш спокойно спеше...

А душите им - мъката ги тровеше...

 

Любовта, която изпита 

никой не ще може да замъгли.

Никой не ще запълни 

празнината в сърцата им след теб.

Никой не ще забрави твоят аромат.

 

Кажи ми,

паднаха ли те

като умиращи листа,

като розови цветчета -

разбити, плачещи и сами?

***

Tell me

Did they fall like dying leaves

Like rose petals 

When they saw 

Your body melting

in the snow of stone?

Did you feel your bright light 

disappearing in seconds 

before their sight,

Like a knight fulfilling her oath

Like a kite ready to take its last flight?

 

 

Tell me did you fall,

Crumbling,

Trembling, giving in.

Your blood - white creek,

sank beneath the crimson peak.

And your body now is lying weak.

 

 

Did you hear them speak?

Calling out your name

"Don't fall asleep",

"Don't leave".

Your vision is blurring the living dream.

Hands holding you tight

Almost gone

Half a breath is taken 

As a loan.

 

 

Tell me

Did they fall on their knees

Despaired and destroyed

Cursing, crying and alone?

 

 

"I'm going home.

See you there" - you whispered

Taking your last breath of air

"We won't let you go anywhere,

We swear." - they said 

as if they chose to forget

Your pledge when you first met.

 

 

Through silver tears

Like spears

You gave them a smile,

Caressing their faces 

Leaving gentle traces of red 

 

 

When the misty curtain came

You closed your eyes 

And fade.

 

 

Still holding 

tight your palms in theirs,

Quietly casting your name,

Kissing your forehead, 

Caressing your hair,

Embracing you, 

Feeling your warmth 

(Now extinguishing)

Watching your face

It looked as if

it was peacefully sleeping, 

Their souls were weeping.

 

 

No one could dim the love 

You felt. 

No one could replace the hole 

In theirs hearts when 

You left.

No one could ever forget 

Your scent.

 

 

Tell me 

Did they fall 

Like dying leaves, 

Like rose petals 

Broken, crying and alone?

 

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??