Nevium
128 results
Той винаги идва -
с оранжева качулка и тиквен фенер.
Той тихо ще почука -
на вратата със окичен самхейнски венец.
И е малък като светулка: ...
  29 
Flame within a flame
Of a silent burning crusades
Watch it closely,
Feel its titanic rage,
Breath in its power ...
  149 
Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...
  152 
I'll disappear just like a
memory never wanted,
long forgotten,
not remembered
even once. ...
  120 
Изваях арки:
бели, лилави, зелени,
в каквито искаха цветове
в кътчета
на души, където ...
  137 
Ще ме търсиш
там където не съм
оставила
никакви следи:
в пепелниците ...
  135 
Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около ...
  313  25 
13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...
  135 
Бягай.
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...
  145 
"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...
  138 
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
  162 
Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...
  111 
Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...
  147 
Безлични и а-несиметрични,
типични - очички с преграда от бодлички;
некармични - погледи втренчени
като иглички в свят:
"по-добре един ден ще живееме заедно всички", а дефакто - ...
  124 
Бездушни образи се преплитат
като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота.
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина.
Вървят по ред, но в тотална безредица. ...
  127 
Лете беше преди девет
или десет години, през три могили,
през четири гори, и две пустини,
имаше селце от не повече
двадесет колиби ...
  142 
"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
  173 
Човекът без думи е просто съд,
в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.
Сам-самичък се разпъва на кръст,
щом срежат пъпна връв.
Човекът е щастие, но и омраза, ...
  126 
...но аз не съм от вашата планета,
красивата Майка Земя,
аз ида от много, много далече,
и ако мога да бъда честна,
уморих се да живея сред вас, ...
  145 
Пиша за себе си.
Нямам друг човек за муза,
както всички останали.
Не съм всички останали.
Не съм и нарцисист, както ...
  196 
"До утре!" - каза ми в неделя,
часовникът отброяваше
последните минути преди да дойде седем,
а слънцето да скрие лъчите си
за мечтите неказани на време. ...
  138 
First
I was dreaming of an earth
on a unwordly place,
so far, far away,
somewhere in this endless star space ...
  244 
Пастелни пръсти
очертаваха кръгове
по бялата, порцеланова стена,
изобразявайки с тях идни и отишли си мигове
върху чужди длани, ...
  134 
Реквием
Превод от украински!
1. Куплет
Не мога повече така -
да се уповавам на невидимото. ...
  251 
Превод от японски!
1. Куплет
Съжалявам...
може ли да остана с теб, само още малко?
С изминалите дни с теб, знаехме, че ще почувстваме болката. ...
  202 
Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...
  228 
/ СЪЖАЛЯВАМ /
1. Куплет
Ако трябваше да върнем времето назад,
отново щях да бъда най-голямото ти разочарование.
Не би ме нарекъл свой приятел. ...
  300 
- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...
  133 
Какво съм аз?
Една по-малка стъкленица
потопена в лава с цвят на пшеница.
Какво си ти?
Едно перо от всички други взето, ...
  127 
Ruins long ago left behind
When first I saw them,
they reminded me of the forgotten past.
Deep in myself I knew it wouldn't last
because time forgives no one. ...
  243 
Кратко ще бъде моето слово -
то и без туй, чете се през ред, без очи,
или пък въобще;
споко не ви личи, че скришом се правите на маскари,
много четат идиотщини, публикуват - по-големи такива, ...
  196 
Не съм ангелът пазител,
който някой, там, смирено чака,
или пък за теб да мисли докато брои звездите.
Не съм и дявола, с който всички ме оприличават,
когато им сложа броениците пред истините, ...
  147 
Няма значение
кой
какво
как
и ...
  170 
Вдъхновена от любимото ми аниме "Vampire Knight",
и следните думи на Куран Канаме - "Понякога да забравиш е вид щастие."
Аз не исках, но се случи -
една далечна на едни отколкото близка,
и втора близка на други отколкото далечна - забрави: ...
  146 
As
Студена утопия.
Държеше душата ми в ръцете си,
галеше я със синьо-белите си пръсти,
очертаваше кръгове, навярно това бе игра,
как така случи се - да не зная правилата. ...
  222 
А пътища много, но що ли то все ме тегли?
Морето остана сам-само, без сирени...
Мечтите удавени остави ги на вълните.
С прилива ще ги вземе,
с отлива ще ги прегърне и не ще ги върне...
  150 
Лъжливо име
Това съм аз - чудото!
Весели празници!
Ветровете на зимата дойдоха без да питат,
прегръщайки със студените си ръце моето тяло; ...
  153 
Come, I'll be here - deep in the silver woods,
waiting for the first howling of the wolves.
Come - I'll be dancing with my sisters of the moon.
Come with the first blow of the winter winds,
with the last autumn sunlights, ...
  152 
Не е картина, а смачкана боя;
попиваща в анаграмната тишина -
обръчи: силови полинери - звездовидна тънка четка,
и две-три скъсани краища снежно кадифе,
мирис на току-що разлято кафе по нежните ъгли ...
  126 
/ П.П:
Ще се опомниш щом стане твърде късно. /
Кървав ми е декември -
по ръцете ми кожа на прах.
Усещам още по тях студените ...
  166 
Random works
: ??:??