Katie Melua - Fancy

I remember it all very well lookin' back
It was the summer that I turned eighteen
We lived in a one-room, run down shack
On the outskirts of New Orleans

We didn't have money for food or rent
To say the least we were hard-pressed
When Momma spent every last penny we had
To buy me a dancin' dress

Momma washed and combed and curled my hair,
Then she painted my eyes and lips
And I stepped into the satin dancin' dress
It had a split in the side clean up to my hips

It was red, velvet-trimmed, to fit me good
And standin' back from the lookin' glass
Was a woman
Where a half grown kid had stood

"Here's your one chance, Fancy, don't let me down!
Here's your one chance, Fancy, don't let me down.
Lord forgive me for what I do,
But if you want out then it's up to you
Don't let me down your momma's gonna help you move uptown"

Momma dabbed a bit of perfume
On my neck and she kissed my cheek
And I saw the tears well up
In her troubled eyes when she started to speak

She looked at our pitiful shack and then
She looked at me and took a ragged breath
Your Pa's run off, and I'm real sick
And the baby's gonna starve to death

She handed me a heart-shaped locket that said
"To thine own self be true"
And I shivered as I watched a roach crawl across
The toe of my high-heal shoe

It sounded like somebody else who was talkin'
Askin', "Momma what do I do?"
Just be nice to the gentlemen, Fancy
And they'll be nice to you"

"Here's your one chance, Fancy, don't let me down!
Here's your one chance, Fancy, don't let me down
Lord forgive me for what I do,
But if you want out then it's up to you
Don't let me down,
Your momma's gonna help you move uptown"

Well that was the last time I saw my momma
The night I left that rickety shack
Cos welfare people came and took the baby
Momma died and I ain't been back

But the wheels of fate had started to turn
And for me there was no other way out
And it wasn't very long till I knew exactly
What my ma had been talkin' 'bout

I did what I had to do
But I made myself a solemn vow
That I was gonna to be a lady someday
Though I don't know when or how

I couldn't see spendin' the rest of my life
With my head hung down in shame
I might have been born just plain white trash
But Fancy was my name

"Here's your one chance, Fancy, don't let me down!
Here's your one chance, Fancy, don't let me down.

It wasn't very long a benevolent man
took me in off the street
And one week later I was pourin' his tea
in a five roomed hotel suite.

Well I've charmed a king, a congressman
and an occasional aristocrat
and I've got me a Georgia mansion
and an elegant New York townhouse flat.

Now I ain't done bad

Now in this world there's a lot of self-righteous 
Hypocrites who call me bad
And criticize Momma for turning me out
No matter how little we had

And though I hadn't had to worry about nothin'
For nigh on fifteen years
I can still hear the desperation
In my poor mommas voice ringin' in my ears

"Here's your one chance, Fancy, don't let me down!
Here's your one chance, Fancy, don't let me down
Lord forgive me for what I do,
But if you want out then it's up to you
Don't let me down,
Your momma's gonna help you move uptown"

                      Katie Melua- Фантазия

Спомням си всичко много добре, връщайки се назад.

Беше през лятото, когато навърших 18.

Живеехме в една стая, порутена колиба,

в покрайнините на Ню Орлиънс.

Нямахме пари за храна или наем.

Меко казано, бяхме затруднени,

когато майка ми похарчи всяко последно пени, което имахме,

за да ми купи рокля за танци.

Мама почисти и разреса и накъдри косата ми.

След това гримира очите и устните ми.

И пристъпих към сатенираната рокля за танци.

Тя имаше цепка от едната страна, разкриваща бедрата ми.

Тя беше червена, кадифена и подрязана, за да ми стои добре.

И стоейки пред огледалото...

Имаше жена,

където преди стоеше наполовина пораснало дете.

Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!

Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!

Господарю, прости ми за това, което направих,

но ако искаш да избягаме, тогава зависи от теб.

Не ме разочаровай, майка ти ще ти помогне да се пренесеш в града.

Мама сложи малко парфюм

на врата ми и ме целуна по бузата.

И аз видях сълзите да напират

в нейните объркани очи, когато започна да говори.

Тя погледна към нашата жалка колиба, а след това

погледна мен и си пое дълбоко въздух:

„Баща ти избяга, а аз съм много болна

и бебето ще умре от глад”.

Тя ми подаде медальон с форма на сърце, в който пишеше:

„За твоята собствена истина”.

И потръпнах, когато видях хлебарка да лази

по обувката ми на висок ток.

Звучеше сякаш някой друг, който говори,

Пита: „Мамо, какво трябва да правя?”

„Просто бъди мила с мъжете, Фантазия.”

„И те ще бъдат мили с теб.”

„Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!”

„Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!”

„Господарю, прости ми за това, което направих,

Но ако искаш да избягаме, тогава зависи от теб.”

„Не ме разочаровай, майка ти ще ти помогне да се пренесеш в града.”

Е, това беше последният път, в който видях майка си -

нощта, в която напуснах онази разнебитена колиба.

Защото добрите хора дойдоха и взеха бебето,

майка ми умря, а аз не се върнах.

Но колелото на съдбата беше започнало да се обръща

и за мен нямаше друг изход.

И не мина много време, докато разбрах точно

за какво бе говорила майка ми.

Направих това, което трябваше.

Но си направих тържествен обет,

че някой ден щях да бъда дама,

въпреки че не знам кога и как.

Не можех да си представя да прекарам остатъка от живота си

с глава, клюмнала от срам.

Може да съм била родена просто обикновен бял боклук,

но Фантазия беше името ми.

„Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!”

„Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!”

Не мина много време, когато доброжелателен мъж

ме прибра от улицата.

И една седмица по-късно аз наливах чая му

в 5-звезден хотелски апартамент.

Е, омагьосах крал, конгресмен

и случаен аристократ.

И получих замък в Джорджия

и елегантен нюйоркски апартамент.

Сега не съм се справила зле.

Сега, в този свят има много самодоволни

лицемери, които ме наричат лоша

и критикуват майка ми, че ме изгони,

без значение колко малко имахме.

И въпреки че не ми се беше налагало да се притеснявам за нищо

от близо 15 години,

все още мога да чуя отчаянието

в гласа на бедната ми майка да звънти в ушите ми.

Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!

Това е твоят единствен шанс, Фантазия, не ме разочаровай!

Господарю, прости ми за това, което направих,

Но ако искаш да избягаме, тогава зависи от теб.

Не ме разочаровай, майка ти ще ти помогне да се пренесеш в града.