Котка, превърната в жена

Живял отдавна някакъв глупак
във котката си влюбен до уши.
Не можел той без нея никак. Чак
със нея нощем спял. Дори решил
със нея общо да дели храна.
Накрая пожелал я за жена.
Към Юпитер обърнал се с молба гореща;
за стори чудо и за него да превърне
в девица котката. И Юпитер отвърнал –
от котката направил дева вещо!
От щастие чудакът едва не полудял и,
любимата си милва, целува и прегръща,
гласи я като кукла, безкористно всецяло
ръката си предлага, че и сърцето също...
Сгодили се набързо, а после и венчило.
След сватбата съпруга с другарката си мила
останал насаме. Съблича я изцяло,
ту пръстите целува, ту шийката й бяла;
и тя самата също целува го свенливо
дордето изведнъж подскочила и живо
изчезнала. Къде? – На пода дебне миш.

Природните наклонности не можеш да смениш.


КОШКА, ПРЕВРАЩЕННАЯ В ЖЕНЩИНУ
Был в старину такой дурак,
Что в Кошку по уши влюбился,
Не мог без ней он жить никак:
С ней вместе ночью спать ложился,
С одной тарелки с нею ел
И наконец на ней жениться захотел.
Он стал Юпитеру молиться с теплой верой,
Чтоб Кошку для него в девицу превратил.
Юпитер внял мольбе и чудо сотворил:
Девицу красную из Машки-кошки серой!
Чудак от радости чуть не сошел с ума,
Ласкает милую, целует, обнимает,
Как куклу наряжает.
Без памяти невеста и сама!
Охотно руку дать и сердце обещает...
Скорей к венцу; и вот они уж обвенчались
Все гости разошлись, они одни остались.
Супруг супругу раздевал,
То пальчики у ней, то шейку целовал;
Она сама его, краснея, целовала,
Вдруг вырвалась и побежала.
Куда же? - Под кровать: увидела там мышь.

Природной склонности ничем не истребишь.
Александр Измайлов (1779 - 1831)