Някога крал един в Туле живя.
Честен и верен бе той до смъртта.
Умирайки беше жената любима,
златен бокал на него дарила.
Нямаше друго за него по-скъпо,
на пир изпиваше всичко до дъно.
Течаха му сълзи от двете очи,
всеки път щом от бокала отпи.
Когато настъпи му сетният час,
рече на всеки във кралството град,
на своя наследник всичко оставя,
бокалът от злато обаче не дава. ...