Дали през сенчестата Ида,
или на Изтока в предела,
где Слънцето покои вдига,
а песен древна е обзела,
дали високо в Небесата
вий бродите така красиви?
Или в зеленините диви,
далеч на края на Земята,
или пък в сините простори,
де вятърът певец роди се?
Дали през шисти кристалинни
вий скитате съвсем самички,
или във морските дълбини
с гори коралови,
сте всички?
Честити Девет как така
поезията Ви замря!
Как древната любов сега,
на бардовете стари блян,
оставихте вий без следа!
Бездушни струните дрънчат
във опит плах да зазвънят!
Гласът насилен, песен няма!
Уилям Блейк
Превод: Георги Карадобрев
TO THE MUSES
Whether on Ida's shady brow,
Or in the chambers of the East,
The chambers of the sun, that now
From antient melody have ceas'd;
Whether in Heav'n ye wander fair,
Or the green corners of the earth,
Or the blue regions of the air,
Where the melodious winds have birth;
Whether on chrystal rocks ye rove,
Beneath the bosom of the sea
Wand'ring in many a coral grove,
Fair Nine, forsaking Poetry!
How have you left the antient love
That bards of old enjoy'd in you!
The languid strings do scarcely move!
The sound is forc'd, the notes are few!
© Георги Карадобрев All rights reserved.