Aug 11, 2007, 4:20 AM
Lacrimosa - Satura
2 мин reading
Satura
Ich war auf der Gallerie meines Geistes
Ich hörte die Musik meiner Seele
Ich sah die Löcher meines Herzens
Und trank die Tränen meiner Schmerzen
Ich stand im Schatten meines Lebens
Und wartete auf mein Erscheinen
Auf der Strasse meiner Einsamkeit
In den Mauern meiner Angst
Dreh dich um und zeig mir dein Gesicht
Ich seh meinen Schatten in deiner Hand
Ich sehe mein letztes Mal bereitet
Ich spüre mein Blut in deinen Adern
Doch was kommt dann ?
Doch was kommt dann ?
Endlich finde ich die Lust am Leben
Ich möchte dich spüren dich berühren
Doch ich habe Angst
Ich habe Angst
Ich schliesse meine Augen vor dir
Und blicke ins Zwilicht meiner Seele
Ich halte meine Hand aus nach dir
Doch ich berühre nur die Angst in mir
Ganz allein in diesen Hallen
Nur Du und ich
Dreh dich um und zeig mir dein Gesicht
Nie sah ich so viele Türen
Nie so viele Wege hinaus
Nie hielt man mich fest
Doch jetzt lieg ich in Ketten
Dreh dich um und zeig mir dein Gesicht
Ich spüre meine Kräfte langsam schwinden
Im Sturm der Zeit mein Augenlicht verblassen
Als alter Mann richte ich mich auf
Zum letzten Mal halte ich meine Hände aus
Du drehst dich um und zeigst mir dein Gesicht
Doch ich bin zu alt und sehe dich nicht
Аз бях върху галерията на моя дух
Чух музиката на душата си
Видях дупките в сърцето си
И изпих сълзите на болката си
Стоя в сянката на живота си
Чакам за своя облик
Върху улицата на самотата ми
В стените на моя страх
Обърни се и ми покажи лицето си
Виждам сянката си в ръката ти
Виждам последния си път подготвен
Усещам моята кръв в твоите вени
Но какво става после?
Но какво става после?
Накрая намерих щастие в живота си
Искам да те усетя, да те докосна
Но се страхувам
Страхувам се
Затварям очите си пред теб
И се вглеждам в здрача на душата си
Поднасям ръката си към теб
Но докосвам само страха в мен
Съвсем сами в тези зали
Само ти и аз
Обърни се и ми покажи лицето си
Никога не съм виждал толкова много врати
Никога не съм виждал толкова много пътища навън
Никога не са ме държали здраво
Но сега лежа в окови
Обърни се и ми покажи лицето си
Чувствам, че силата ми бавно гасне
Зрението ми избледнява в бурята на времето
Със сетни сили се надигам като старец
За последен път повдигам ръката си
Ти се обръщаш и ми показваш лицето си
Но аз съм твърде стар и не те виждам
Ich war auf der Gallerie meines Geistes
Ich hörte die Musik meiner Seele
Ich sah die Löcher meines Herzens
Und trank die Tränen meiner Schmerzen
Ich stand im Schatten meines Lebens
Und wartete auf mein Erscheinen
Auf der Strasse meiner Einsamkeit
In den Mauern meiner Angst
Dreh dich um und zeig mir dein Gesicht
Ich seh meinen Schatten in deiner Hand
Ich sehe mein letztes Mal bereitet
Ich spüre mein Blut in deinen Adern
Doch was kommt dann ?
Doch was kommt dann ?
Endlich finde ich die Lust am Leben
Ich möchte dich spüren dich berühren
Doch ich habe Angst
Ich habe Angst
Ich schliesse meine Augen vor dir
Und blicke ins Zwilicht meiner Seele
Ich halte meine Hand aus nach dir
Doch ich berühre nur die Angst in mir
Ganz allein in diesen Hallen
Nur Du und ich
Dreh dich um und zeig mir dein Gesicht
Nie sah ich so viele Türen
Nie so viele Wege hinaus
Nie hielt man mich fest
Doch jetzt lieg ich in Ketten
Dreh dich um und zeig mir dein Gesicht
Ich spüre meine Kräfte langsam schwinden
Im Sturm der Zeit mein Augenlicht verblassen
Als alter Mann richte ich mich auf
Zum letzten Mal halte ich meine Hände aus
Du drehst dich um und zeigst mir dein Gesicht
Doch ich bin zu alt und sehe dich nicht
Аз бях върху галерията на моя дух
Чух музиката на душата си
Видях дупките в сърцето си
И изпих сълзите на болката си
Стоя в сянката на живота си
Чакам за своя облик
Върху улицата на самотата ми
В стените на моя страх
Обърни се и ми покажи лицето си
Виждам сянката си в ръката ти
Виждам последния си път подготвен
Усещам моята кръв в твоите вени
Но какво става после?
Но какво става после?
Накрая намерих щастие в живота си
Искам да те усетя, да те докосна
Но се страхувам
Страхувам се
Затварям очите си пред теб
И се вглеждам в здрача на душата си
Поднасям ръката си към теб
Но докосвам само страха в мен
Съвсем сами в тези зали
Само ти и аз
Обърни се и ми покажи лицето си
Никога не съм виждал толкова много врати
Никога не съм виждал толкова много пътища навън
Никога не са ме държали здраво
Но сега лежа в окови
Обърни се и ми покажи лицето си
Чувствам, че силата ми бавно гасне
Зрението ми избледнява в бурята на времето
Със сетни сили се надигам като старец
За последен път повдигам ръката си
Ти се обръщаш и ми показваш лицето си
Но аз съм твърде стар и не те виждам
© Стефан Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ОЗНАЧАВА? ПОЗДРАВИ !ВСЕКИ ТЕКСТ Е ПОРОДЕН ОТ ДУШАТА,МИСЛИ И ВЪЛНЕНИЯ..