Linkin Park

By Myself

What do I do to ignore them behind me?
Do I follow my instincts blindly?
Do I hide my pride from these bad dreams?
And give in to sad thoughts that are maddening?
Do I sit here and try to stand it?
Or do I try to catch them red-handed?
Do I trust some and get fooled by phoniness,
Or do I trust nobody and live in loneliness?
Because I can't hold on when I'm stretched so thin
I make the right moves but I'm lost within
I put on my daily facade but then
I just end up getting hurt again
By myself [myself]

[x2]
I ask why, but in my mind
I find I can’t rely on myself

[Chorus:]
I can’t hold on
To what I want when I’m stretched so thin
It’s all too much to take in
I can’t hold on
To anything watching everything spin
With thoughts of failure sinking in

If I
Turn my back I’m defenseless
And to go blindly seems senseless
If I hide my pride and let it all go on then they’ll
Take from me ‘till everything is gone
If I let them go I’ll be outdone
But if I try to catch them I’ll be outrun
If I’m killed by the questions like a cancer
Then I’ll be buried in the silence of the answer
by myself [myself]

[x2]
I ask why, but in my mind
I find I can’t rely on myself

[Chorus]

How do you think I’ve lost so much
I'm so afraid that I'm out of touch
How do you expect... I will know what to do
When all I know Is what you tell me to

[x2]
Don’t you know
I can’t tell you how to make it go
No matter what I do, how hard I try
I can’t seem to convince myself why
I’m stuck on the outside

[Chorus x2]

Превод:

Какво да направя за да ми обърнеш внимание?

Да следвам ли инстинктите си сляпо?

Да скрия ли гордостта си от тези лоши сънища?

Да оставя ли да нахлуват тъжни мисли, които подлудяват?

Да стоя тук и да се опитам да издържа?

Или пък да се опитам да ги хвана на местопрестъплението?

Да се доверя на някой и да ме заблудят.

Или да не се доверя и да живея в самота?

Защото не мога да издържа като съм разпънат така.

Постъпвам правилно, но съм загубен след това.

Поставям си ежедневната фасада,

но накрая пак съм наранен.

От себе си, (себе си.)

Питам защо, но знам, че не мога да разчитам на себе си.

Не мога да издържа желанието към това, което искам, когато съм толкова разпънат.

Толкова е много, че не мога да го понеса.

Не мога да издържа да гледам как всичко се върти.

Със мисълта за провал, потъвам.

Ако обърна гръб, ще съм беззащитен.

А да бъда сляп, ще бъде безсмислено.

Ако скрия гордостта си и ако оставя всичко,

те ще го вземат докато нищо не остане.

Ако ги оставя, ще е свършено с мен.

Но ако се опитам да ги хвана, ще ме изпреварят.

Ако умра от въпросите, като от рак.

Тогава ще бъда изгорен от мълчанието на отговора.

От себе си, (себе си.)

Питам защо, но знам, че не мога да разчитам на себе си.

Не мога да издържа желанието към това което искам, когато съм толкова разпънат.

Толкова е много, че не мога да го понеса.

Не мога да издържа да гледам как всичко се върти.

Със мисълта за провал потъвам.

Как мислиш, загубил съм толкова много.

Толкова ме е страх…

Че ще остана в неведение

Какво очакваш, че ще разбера какво да правя?

Като всичко, което знам е това, което си ми казвала.

Не знаеш ли? Не мога да ти кажа как да правиш нещата.

Без значение какво правя, колко се старая,

не мога да убедя себе си.

Защо съм отвън самотен.