Linkin Park – Waiting For The End

[Mike:]

This is not the end, this is not the beginning

Just a voice like a riot rocking every revision

But you listen to the tone and the violent rhythm

Though the words sound steady something's empty within them

We say yeah with fists flying up in the air

Like we're holding onto something that's invisible there

Cause we're living at the mercy of the pain and the fear

Until we dead it, forget it, let it all disappear

[Chester:]

Waiting for the end to come

Wishing I had strength to stand

This is not what I had planned

It's out of my control

Flying at the speed of light

Thoughts were spinning in my head

So many things were left unsaid

It's hard to let you go

I know what it takes to move on

I know how it feels to lie

All I want to do

Is trade this life for something new

Holding on to what I haven't got

Sitting in an empty room

Trying to forget the past

This was never meant to last

I wish it wasn't so

I know what it takes to move on

I know how it feels to lie

All I want to do

Is trade this life for something new

Holding on to what I haven't got

[Mike:]

What was left when that fire was gone

I thought it felt right but that right was wrong

All caught up in the eye of the storm

And trying to figure out what it's like moving on

And I don't even know what kind of things I said

My mouth kept moving and my mind went dead

So I'm picking up the pieces, now where to begin

The hardest part of ending is starting again

[Chester(till end):]

All I want to do

Is trade this life for something new

Holding on to what I haven't got

I'm holding on to what I haven't got

I'm holding on to what I haven't got

[Mike:]

This is not the end, this is not the beginning

Just a voice like a riot rocking every revision

But you listen to the tone and the violent rhythm

Though the words sound steady something's empty within them

We say yeah with fists flying up in the air

Like we're holding onto something that's invisible there

Cause we're living at the mercy of the pain and the fear

Until we dead it, forget it let it all disappear

Linkin Park – Очаквайки края

[Mike:]

Това не е краят, но не е и началото.

Просто един патриотичен глас разбива всякакви други виждания,

но слушаш тона на насилствения ритъм.

Въпреки че думите са силни, се усеща празнината в тях...

Казваме "yeah" с вдигнати юмруци в небето,

все едно държим нещо невидимо,

защото живеем с милостта на болката и страха.

Докато не умрем, не я забравим или не я оставим да изчезне.

[Chester:]

Чакам края да настъпи,

мечтая да имах силата да устоя...

Това не е което планирах...

Това е извън моя контрол...

Летейки със скоростта на светлината,

ххиляди мисли се въртят в главата ми.

Толкова много неща останаха не казани

и ми е трудно да те оставя да си идеш.

Знам какво коства да продължиш напред.

Знам какво е чувството да лъжеш.

Всичко, което исках да направя,

е да заменя този живот за нещо ново,

хващайки се за това, което нямам.

Стоейки в празна стая,

оопитвайки се да забравя миналото,

което не е трябвало да продължава,

но ми се иска да не е така.

Знам какво коства да продължиш напред,

знам какво е чувството да лъжеш.

Всичко, което исках да направя,

е да заменя този живот за нещо ново,

хващайки се за това, което нямам.

[Mike:]

Какво остана, след като огъня бе изгасен?

Мислех, че правя правилния избор, но правилното се оказа грешно...

Всичко, което видях в окото на бурята,

и опитa да разбера какво е да продължиш напред,

и дори не знам какво говоря...

Устата ми продължава да говори, а съзнанието ми умира,

затова събирам парченцата, но не знам от къде да започна.

Най-трудната част на края е да започнеш от начало...

[Chester(till end):]

Всичко, което исках да направя,

е да заменя този живот за нещо ново,

хващайки се за това, което нямам...

Държа се за това, което нямам...

Държа се за това, което нямам...

[Mike:]

Това не е краят, но не е и началото.

Просто един патриотичен глас разбива всякакви други виждания,

но слушаш тона на насилствения ритъм.

Въпреки че думите са силни, се усеща празнината в тях...

Казваме "yeah" с вдигнати юмруци в небето,

все едно държим нещо невидимо,

ззащото живеем с милостта на болката и страха.

Докато не умрем, не я забравим или не я оставим да изчезне.