Sanremo 2015

--------------------------------------------------------

Лоренцо Фрагола - Еднакви сме

Санремо 2015

----------------------------------------------------------------------------

Autori: Lorenzo Fragola, Fausto Cogliati & Fedez

-----------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Лоренцо Фрагола, Фаусто Коляти & Федец

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Passerà, stanotte passerà,
e forse torneremo ad amarci.
Impazzirai, lo so che impazzirai,
perché non ci basta il tempo,
perché nulla basta mai.
Anche se in fondo il nostro è amore,
usiamo stupide parole,
perché è stupido chi pensa che non serva

anche il dolore.
E siamo vicini ma lontani,

e troppi tentativi vani.

E forse arriverà

domani,
siamo uguali in fondo.
E forse cercherai

le mie mani,
solo per un giorno.
Non scappare dai miei sguardi,
non possono inseguirti,

non voltarti, dai.
E forse capirai

quanto vali,
potrei darti il mondo.

Ma griderai sul silenzio della pioggia…
è rancore e mal di testa

su una base un po' distorta.
Ti dirò, siamo uguali, come vedi,
perché senza piedistalli

non riusciamo a stare in piedi.
Ed è già tardi e vuoi far piano,
il cuore è il tuo bagaglio a mano, perché

hai tutti i pregi che odio
e quei difetti che io amo.
E schegge di una voce rotta

mi hanno ferito un'altra volta.

Ma forse arriverà

domani,
siamo uguali in fondo.
E forse cercherai

le mie mani,
solo per un giorno.
Non scappare dai miei sguardi,
non possono inseguirti,

non voltarti, dai.
E forse capirai

quanto vali,
potrei darti il mondo.
Ma io non ci sarò

e vedrai,
sarà semplice
scivolare per
poi atterrare fra le braccia di chi vuoi.

Ma forse arriverà

domani,
siamo uguali in fondo.
E forse cercherai

le mie mani,
solo per un giorno.
Non scappare dai miei sguardi,
non possono inseguirti,

non voltarti, dai.
E forse capirai

quanto vali,
potrei darti il mondo,

tranne me.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Ще мине, и тази нощ ще мине,

и може би пак ще се обичаме.

Ще се побъркаш, знам, че ще се побъркаш,

защото времето не ни стига,

защото никога нищо не ни стига.

Въпреки че в края на краищата нашето е любов,

си казваме глупави думи,

защото глупави са тези,

които смятат, че болката не е полезна.

Близки сме си, но и далечни.

Колко опити направихме, но все напразно.

Но може би ще дойде

утрешният ден,

в края на краищата сме еднакви.

И може би ще потърсиш

ръцете ми,

само за един ден.

Не избягвай погледите ми,

не могат да те следват,

не се обръщай.

И може би ще разбереш

колко много струваш за мен,

бих могъл света да ти подаря.

Но ще изкрещиш в тишината на дъжда...

твоите някак изопачени

озлобления и главоболия.

Ще ти кажа, еднакви сме, както виждаш,

защото без пиедестали

няма да успеем да стоим на крака.

Но вече е късно и искаш тихо да стъпваш,

сърцето е твоят ръчен багаж,

защото притежаваш всички качества, които мразя,

и всички недостатъци, които обичам.

А трескѝте от твоя разпаднал се глас

ме раниха още веднъж.

Но може би ще дойде

утрешният ден,

в края на краищата сме еднакви.

И може би ще потърсиш

ръцете ми,

само за един ден.

Не избягвай погледите ми,

не могат да те следват,

не се обръщай.

И може би ще разбереш

колко много струваш за мен,

бих могъл света да ти подаря.

Но аз няма да бъда до теб

и ще видиш

колко ще ти бъде лесно

да се пързаляш

и да се приземиш накрая в ръцете на този, когото желаеш.

Но може би ще дойде

утрешният ден,

в края на краищата сме еднакви.

И може би ще потърсиш

ръцете ми,

само за един ден.

Не избягвай погледите ми,

не могат да те следват,

не се обръщай.

И може би ще разбереш

колко много струваш за мен,

бих могъл да ти подаря света,

но не и себе си вече.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=3OjZYv4yb4U