Макsим - "Отпускаю"

Я не могу дышать, мне не видно неба.
Я не могу понять, был ты или не был.
Ветром по волосам, солнце в ладони... твоя!
Красные облака, вечер ударил в спину,
Я с тобою так легка, я с тобою красива,
Бешено так в груди бьётся сердце твоё!


Пр: Отпускаю, и в небо улетает жёлтыми листьями,
Наше прошлое лето с телефонными, глупыми письмами.
Отпускаю, и слёзы высыхают на ресницах,
Ну как же синие звезды нам с тобой могли присниться..

Рано еще не быть, поздно уже поверить.
Я не могла любить, я не могла измерить
Месяцы за окном, солнце в закатах с тобой.
И опускаюсь вниз, и поднимаюсь в небо,
Я не могу понять, был ты или не был,
В сотнях ночных дорог ты остаёшься со мной!


Пр: Отпускаю, и в небо улетает жёлтыми листьями,
Наше прошлое лето с телефонными, глупыми письмами.
Отпускаю, и слёзы высыхают на ресницах,
Ну как же синие звезды нам с тобой могли присниться..

Я не могу дышать, мне не видно неба.
Я не могу понять, был ты или не был.
Ветром по волосам, солнце в ладони... твоя!

Макsим - Отпускам се

Да дишам без теб не мога, не мога небето аз да видя.
Да разбера не мога - било ли е или не се е случило нищо.
Вятър в косите, слънце в ръцете си - ТИ!
Огнени облаци вечер при мен се връщат
С тебе е толкова лесно, с теб съм така красива -
твоето сърце яростно бие в гръдта...

Пр: Отпускам се и във небето пак политат пожълтели листенца.
Наш'то минало лято с телефони и глупави писъмца.
Пускам те и сълзите пак изсъхват по очите ми.
И като за синя звезда аз за теб ще си мечтая...

Рано ли е или е много късно ние със теб пак да повярваме.
Знам - не можех да обичам и не можех да оценя правилно.
Месеци зад прозорците, залезите със теб..
И пропадах надолу и се качвах високо в небето -
да разбера не мога - било ли е или не се е случило нищо.
Ще останеш ли с мен в нощта и по тези пътища...?

Пр: Отпускам се и във небето...

Да дишам без теб не мога, не мога небето аз да видя.
Да разбера не мога - било ли е или не се е случило нищо.
Вятър в косите, слънце в ръцете си - ТИ!