Марко Менгони - Ще те чакам
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Michele Canova Iorfida, Ermal Meta, Dario Faini (Dardust) & Marco Mengoni
------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Микеле Канова Йорфида, Ермал Мета, Дарио Фаини (Дардъст) & Марко Менгони
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Affiderò
le mie parole al mare del tempo…
che le consumi un po’…
Forse cadrò,
ma sempre e comunque in piedi mi rialzerò.
Tu che non sai
più niente di noi…
tu che di me non hai capito mai…
che sono qui…
da sempre ti sento vicino,
anche adesso che non ci sei,
tu che non hai più niente di noi…
tu che mi dai assenza e non lo sai...
che gli occhi si abituano a tutto… e i piedi si alzano in volo…
--
Io ti aspetto e nel frattempo vivo.
Finché il cuore abita da solo.
Questo cielo non è poi leggero… (O-o… O-o-o-o…)
Affiderò
queste parole ad un libro già scritto,
che poi rileggerò.
Vivo così…
coi sogni piegati in valigia… mischiati ai vestiti da scena…
Tu che non hai più niente di noi…
tu che mi dai assenza e non lo sai…
che gli occhi si abituano a tutto… e i piedi si alzano in volo…
Io ti aspetto e nel frattempo vivo.
Finché il cuore abita da solo.
Questo cielo non è poi leggero… (O-o… O-o-o-o…)
Strade che si uniscono davvero…
possono poi diventare un filo…
Senza te io sono ciò che ero… (O-o… O-o-o-o…)
Sono solo sotto un diluvio di stelle…
A ognuna un nuovo nome darò…
Cerco di trovare il mio sorriso migliore. (O-o…)
Lo sai che sono qui già da un po'.
Io ti aspetto e nel frattempo vivo.
Finché il cuore abita da solo.
Questo cielo non è poi leggero… (O-o… O-o-o-o…)
Strade che si uniscono davvero…
possono poi diventare un filo…
Senza te io sono ciò che ero… (O-o… O-o-o-o…)
Io ti aspetto e nel frattempo vivo.
Finché il cuore non è più da solo.
Questo cielo è così leggero… (O-o… O-o-o-o…)
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ще поверя
думите си на морето на времето...
което малко ще ги погълне...
Може би ще падам,
но винаги ще се изправям.
Ти нищо повече за нас
не знаеш...
ти, която никога не ме разбра...
аз съм тук...
винаги чувствам, че си до мен,
дори сега, когато до мен те няма,
ти, която от нас нищо повече нямаш...
ти, която отсъствието си ми даваш и не го знаеш...
очите ми с всичко свикват... а стъпалата ми политат...
--
Ще те чакам и междувременно ще живея.
Докато само̀ живее сърцето.
Небето вече не е леко... (О-о... О-о-о-о...)
Ще поверя
тези думи на една вече написана книга,
която после ще препрочитам.
Така живея...
с мечтите си, сгънати в куфар... смесени със сценични дрехи...
Ти от нас повече нищо нямаш...
ти, която отсъствието си ми даваш и не го знаеш...
очите ми с всичко свикват... а стъпалата ми политат...
Ще те чакам и междувременно ще живея.
Докато само̀ живее сърцето.
Небето вече не е леко... (О-о... О-о-о-о...)
Улиците, които наистина се сливат...
после може в наниз да се слеят...
Без теб съм това, което бях... (О-о... О-о-о-о...)
Сам съм в звездно наводнение...
На всяка звезда ново име ще дам...
Опитвам се да открия най-хубавата си усмивка. (О-о...)
Знаеш, че само отскоро съм тук.
Ще те чакам и междувременно ще живея.
Докато само̀ живее сърцето.
Небето вече не е леко... (О-о... О-о-о-о...)
Улиците, които наистина се сливат...
после може в наниз да се слеят...
Без теб съм това, което бях... (О-о... О-о-о-о...)
Ще те чакам и междувременно ще живея.
До момента, в който вече нѐ е само̀ сърцето.
Толкова леко е небето... (О-о... О-о-о-о...)
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=Ww7RHpetMSE
© Любов All rights reserved.