What Does It Take
By Мария Илиева
What does it take when you say that you love me
how can this be
when it feels like got shackles on my feet baby
What does it take babe
how many people you gotta shake
before you see it ain't me ooo wheeeeeee
shhhh
wait a minute, let me talk to you
everyday chillin with your friends
my turn control kicks and that's when
i found out who you were about
should've known
Looking back on my life back then
and how we used to be
(how we used to be Yeah)
all the memories so sweet
it ain't a shame
you don't know me
BR: But you call me
from your homie's
wanna touch me
wanna kiss me
wanna love me
say you miss me
but you only wanna control me
RF: What does it take to compromise
what does it take for you to see through my eyes
what does it take to break the chain
for you to see things my way
what does it take for you to choose
for you to play by my rules
through the snow
through the storm
and through the rain
through the snow
through the storm
through my pain
Now that tables have turned HUH
ain't it funny how
you're running out
of all the tricks
to hold me
trick
(get it, get it)
i have to make a change
and realize
that things just ain't the same
uh huh
but I am not the one to blame no no no no
see I don't wanna come back home at night
no more
cause I don't wanna be alone
Какво ти коства...?
Какво ти коства да кажеш, че ме обичаш?
Как възможно, когато имам чувството,
Че краката ми са оковани във вериги?
Какво ти коства, скъпи,
Колко ще минеш,
Преди да разпознаеш, че не съм аз...
Чакай малко, остави ме да говоря.
Всеки ден се размотаваш с приятелите си,
Но сега е мой ред да ръководя удърите -
Сега когато разбрах какъв си бил,
Но вече трябваше да знам...
Поглеждам живота си преди и
Как сме живели
(как живеехме, да)
Всички тези сладки спомени...
Не е ли жалко,
Че ти дори не ме познаваш?!
Но все пак ми се обаждаш,
Когато си сам вкъщи,
Искаш да ме дкосваш,
Да ме целуваш,
Да ме обичаш...
Казваш, че ти липсвам,
Но всъщност искаш само да ме командваш!
Какво ти коства да направиш компромис,
Какво ти коства да погледнеш през моите очи,
Какво ти коства да счупиш оковите ми
И да видиш нещата по моя начин,
Какво ти коства изборът
Да играеш по моите правила,
През снега,
През бурята
И през дъжда...
През снега,
През бурята...
И през цялата ми болка?
Сега картите са свалени... хах,
Не е ли забавно
Как ти самият се опитваш да избягаш
От собствените си номера,
Номерата, с които ме плени?
Трябва да се променя и да проумея,
Че нещата просто не са същите
И за това не съм виновна само аз...
Виж, не искам да се прибирам вкъщи тази вечер,
Не, няма...
Просто не искам да бъда сама!
© Христина Павлова All rights reserved.
поздрав