METALLICA
LOW MAN’S LYRIC
My eyes seek reality
My fingers seek my veins
There's a dog at your back step
He must come in from the rain
I fall cause I let go
The net below has rot away
So my eyes seek reality
And my fingers seek my veins

The trash fire is warm
But nowhere safe from the storm
And I can't bear to see
What I've let me be
So wicked and worn

So as I write to you
Of what is done and to do
Maybe you'll understand
And won't cry for this man
cause low man is due
Please forgive me

My eyes seek reality
My fingers feel for faith
Touch clean with a dirty hand
I touch the clean to the waste

The trash fire is warm
But nowhere safe from the storm
And I can't bear to see
What I've let me be
So wicked and worn

So as I write to you
Of what is done and to do
Maybe you'll understand
and won't cry for this man
cause low man is due
Please forgive me
Please forgive me
Please forgive me

So low the sky is all I see
All I want from you is forgive me
So you bring this poor dog in from the rain
Though he just wants right back out again

And I cry, to the alleyway
Confess all to the rain
But I lie, lie straight to the mirror
The one I've broken, to match my face

The trash fire is warm
But nowhere safe from the storm
And I can't bear to see
What I've let me be
So wicked and worn

So as I write to you
Of what is done and to do
Maybe you'll understand
And won't cry for this man
cause low man is due
Please forgive me
Please forgive me

So low the sky is all I see
All I want from you is forgive me
So you bring this poor dog in from the rain
Though he just wants right back out again

My eyes seek reality
My fingers seek my veins

ДУМИТЕ НА ЕДИН НЕЩАСТЕН ЧОВЕК
Очите ми търсят реалност.
Пръстите ми търсят вените ми.
Има куче до крака ти,
което трябва да се скрие от дъжда.
Падам, защото се пускам.
Мрежата под нас загнива.
И очите ми търсят реалност,
а пръстите ми – вени.

Огънят ни топли,
но никъде не е безопасно от бурята.
Не мога да гледам
това, което си позволих да бъда –
порочен и изтощен.

Затова докато ти пиша
за стореното и това, което предстои,
може би ще разбереш
и няма да плачеш за този човек.
Заслужих да бъда нещастен.
Моля те да ми простиш.

Очите ми търсят реалност.
Пръстите ми – вяра.
Докосвам нещо чисто с мръсна ръка.
Докосвам нещо чисто и го правя боклук.

Огънят ни топли,
но никъде не е безопасно от бурята.
Не мога да гледам
това, което си позволих да бъда –
порочен и изтощен.

Затова докато ти пиша
за стореното и това, което предстои,
може би ще разбереш
и няма да плачеш за този човек.
Заслужих да бъда нещастен.
Моля те да ми простиш.
Моля те да ми простиш.
Моля те да ми простиш.

Толкова ниско, небето е единственото, което виждам.
От теб искам само да ми простиш.
Скрий бедното куче от дъжда,
макар че той ще иска да е навън отново.

А аз плача на тази улица.
Признавам си за всичко пред дъжда.
Но излъгвам, когато съм пред огледалото -
онова огледало, което счупих,
за да си прилича с лицето ми.

Огънят ни топли,
но никъде не е безопасно от бурята.
Не мога да гледам
това, което си позволих да бъда –
порочен и изтощен.

Затова докато ти пиша
за стореното и това, което предстои,
може би ще разбереш
и няма да плачеш за този човек.
Заслужих да бъда нещастен.
Моля те да ми простиш.

Толкова ниско, небето е единственото, което виждам.
От теб искам само да ми простиш.
Скрий бедното куче от дъжда,
макар че той ще иска да е навън отново.

Очите ми търсят реалност.
Пръстите ми търсят вените ми.