Cette nuit
Intenable insomnie
La folie me guette
Je suis ce que je fuis

Je subis
Cette cacophonie
Qui me scie la tête
Assommante harmonie

Elle me dit
Tu paieras tes délits
Quoi qu’il advienne
On traîne ses chaînes
Ses peines

Ref.
Je voue mes nuits
A l’assasymphonie
Aux requiems
Tuant par dépit
Ce que je sème
Je voue mes nuits
A l’assasymphonie
Et aux blasphèmes
J’avoue je maudis
Tous ceux qui s’aiment

L’ennemi
Tapi dans mon esprit
Fête mes défaites
Sans répit me défie

Je renie
La fatale hérésie
Qui ronge mon être
Je veux renaître
Renaître

Pleurent les violons de ma vie
La violence de mes envies
Siphonnée symphonie

Déconcertant concerto
Je joue sans toucher le Do
Mon talent sonne faux

Je noie mon ennui
Dans la mélomanie
Je tue mes phobies
Dans la désharmonie

Тази нощ,

неудържимо безсъние,

лудостта ме преследва.

Аз съм това, от което бягам.

Подчинен

на тази какофония,

която ме омаломощава,

отегчителна хармония.

Тя ми казва,

ще платиш за грешките,

когато и да се случат.

Ние носим нашите вериги,

болките.

Припев:

Отдавам нощите си

на убийствената симфония,

на реквиемите.

Убивайки от скука

всичко което съм посял.

Отдавам нощите си

на убийствената симфония

и клетвите,

признавам си, проклинам

всички, които се обичат.

Врагът,

скрит в душата,

празнува моите поражения,

непрестанно ме предизвиква.

Отричам се

от фаталната ерес,

която ме гризе отвътре.

Искам  да се преродя,

да се преродя.

Плачат цигулките на моя живот,

силата на моите желание,

каква глупава симфония

Объркващо кончерто,

свиря без да стигам До,

таланта ми звучи фалшиво.

Давя отегчението си

в меломания.

Убивам страховете си

в дисхармония.