Принц Шарл Орлеански (1394-1463) е автор на много поеми спазващи изискванията на баладата и рондото. Опитах се да преведа едно негово рондо, което особено ми допада (както  е прието, частта от рефрена, която не присъства в преписите, е в квадратни скоби):

N'est elle de tous biens garnie
celle que j'ayme loyaument?
Il m'est advis, par mon serement,
que sa pareille n'a en vie.

Qu'en dittes vous? je vous en prie,
que vous en semble vrayement?
N'est elle [de tous bien garnie
celle que j'ayme loyaument?]

Soit qu'elle dance, chante ou rie
ou face quelque esbatement,
faictes en loyal jugement,
sans faveur ou sans flaterie:
N'est elle [de tous biens garnie?]

Превод:

Нè е ли във всичко съвършена,
таз що любя с предана любов?
В туй да се кълна съм аз готов --
няма равна в цялата вселена!

Вашата преценка откровена,
нека чуя, с глас дори суров --
нè е ли във всичко съвършена
таз що любя с предана любов?

Тя, за песен, смях и танц родена,
винаги е пълна с устрем нов...
Без преструвка, нито славослов,
дайте днес присъда скъпоценна --
нè е ли във всичко съвършена?