NICKELBACK- TOO BAD /МНОГО ЛОШО/
NICKELBACK
"Too Bad"
Fathers hands were lined with dirt,
from long days in the field.
And mothers hands are serving meals,
in a cafe on this street...
with mouths...to feed.
Just trying to keep clothing on our backs.
And all I hear about is:
"How it's so bad, it's so bad
It's too bad, it's too bad.
Too late, so wrong, so long.
It's too bad that we had no time to rewind...
Let's walk, let's talk
Let's talk! "
You left without saying "goodbye",
Although I'm sure you tried.
You call and ask...from time to time,
to make sure we're alive.
But you weren't there,
right when I'm needing you the most!
And now I dream about it...
How it's: "so bad, it's so bad.
It's too bad, it's too bad
Too late, so wrong, so long
It's too bad that we had no time to rewind.
Let's walk, let's talk.
Let's talk!"
Father's hands are lined with guilt,
for tearing us apart.
Guess it turned out in the end,
Just look at where we are.
Made it up, still got clothing,on our backs.
And now I scream about it:
"How it's so bad, it's so bad
It's too bad, it's too bad
Too late, so wrong, so long
It's too bad that we had no time to rewind.
Let's walk, let's talk.
Let's talk!
No time, last one... let's go!
NICKELBACK
"МНОГО ЛОШО"
Бащините ръце са целите в линии от мръсотия,
от дългите дни на полето.
И майчините ръце са сервирали храна,
в кафе на тази улица...
с гладни гърла за хранене.
Мъчейки се за да имаме ние дрехи на гърба.
И всичко което чувам за това е само,колкое лошо:
"...Много е лошо,много е лошо.
Много е късно,много е грешно,много е лошо.
Много е лошо,че нямаме време,за да се върнем назад...
Нека повървим,нека поговорим.
Нека поговорим!"
Ти си тръгна,без дори да кажеш "сбогом",
въпреки,че съм сигурен,опитал.
Обаждаш се и питаш...от време на време,
за да се убедиш,че сме живи
Но ти не си там,
тогава,когато се нуждая от теб,най-много!
И сега аз сънувам това...
"Колко е...Лошо,много е лошо.
Много е късно,много е грешно,много е лошо.
Много е лошо,че нямаме време,за да се върнем назад.
Нека повървим,нека поговорим.
Нека поговорим!"
Бащините ръце са целите в линии от вина,
за мъка,заделена на страна.
Гърчи се,обвит от това...точно в края...
просто е погледнал,къде сме.
Приготви се и остани облечен така...зад нас.
И сега аз крещя за това,
как е:
"...Много лошо,много е лошо.
Много е късно,много е грешно,много е дълго.
Толкова е лошо,че няма време за да се върнем назад...
Нека повървим,нека поговорим.
Нека поговорим!"
НЯМА ВРЕМЕ,ПОСЛЕДЕН ПЪТ...НЕКА ДА ВЪРВИМ!
© Жеже All rights reserved.
така е 
