Нямам време да живея

(Текст - Милен Фармер)

Има часове, в които

мъглата се разсейва,

болката застива.

Има часове, в които

битието не побеждава,

проказата се кланя.

Но ако можех да видя, че някога

ти често ще идваш,

че ще ми е нужно твоето дихание,

за да победя несигурността,

да заключа самотата си.

Има часове, в които

сметките се плащат,

сълзите изчезват.

Има часове, в които

луната е бледа,

битието се облича в монашеска роба.

Но аз се скитам като светлина,

изгасена от вятъра.

Моите нощи се измориха

да прогонват страховете ми,

че ще бъда съвсем сама.

[Припев]

Нямам време да живея,

когато губя равновесие.

Нямам време да живея.

Обичай ме, обсеби ме.

Изречи опияняващи слова.

Кажи, че нощта се преоблича.

Ти виждаш - аз съм като морето,

което се отдръпва,

не намерило твоите следи.

Има часове, в които

мислите са така слаби.

Има часове, в които

ние сме повече от този свят,

сянка на нашата сянка.

Отговори ми - от какъв ключ имам нужда,

за да видя твоята звезда

там ще ми е нужна ръката ти.

за да гаси един след друг

моите страхове,

че ще бъда съвсем сама.

[Припев]

Нямам време да живея,

когато губя равновесие.

Нямам време да живея.

Обичай ме, обсеби ме.

Изречи опияняващи слова.

Кажи, че нощта се преоблича.

Ти виждаш - аз съм като морето,

което се отдръпва,

не намерило твоите следи.

[Припев]

Нямам време да живея,

когато губя равновесие.

Нямам време да живея.

Обичай ме, обсеби ме.

Изречи опияняващи слова.

Кажи, че нощта се преоблича.

Ти виждаш - аз съм като морето,

което се отдръпва,

ненамерило твоите следи.

[Припев]

Нямам време да живея,

когато губя равновесие.

Нямам време да живея.

Обичай ме, обсеби ме.

Изречи опияняващи слова.

Кажи, че нощта се преоблича.

Ти виждаш - аз съм като морето,

което се отдръпва,

не намерило твоите следи.

Pas le temps de vivre

Il est des heures, où
Les ombres se dissipent
La douleur se fige
Il est des heures, où
Quand l'être s'invincible
La lèpre s'incline
Mais
Si j'avais pu voir qu'un jour
Je serai qui tu hantes
Qu'il me faudrait là, ton souffle
Pour vaincre l'incertitude
Ecrouer ma solitude

Il est des heures, où
Les notes se détachent
Les larmes s'effacent
Il est des heures, où
Quand la lune est si pâle
L'être se monacale
Mais
Je erre comme une lumière
Que le vent à éteinte
Mes nuits n'ont plus de paupières
Pour soulager une à une
Mes peurs de n'être plus qu'une

[Refrain]
Je n'ai pas le temps de vivre
Quand s'enfuit mon équilibre
Je n'ai pas le temps de vivre
Aime-moi, entre en moi
Dis-moi les mots qui rendent ivre
Dis-moi que la nuit se déguise
Tu vois, je suis
Comme la mer qui se retire de
N'avoir pas su trouver tes pas

Il est des heures, où
Mes pensées sont si faibles
Un marbre sans veine
Il est des heures où
L'on n’est plus de ce monde
L'ombre de son ombre
Dis
De quelle clef ai-je besoin
Pour rencontrer ton astre
Il me faudrait là, ta main
Pour étreindre une à une
Mes peurs de n'être plus qu'une

[Refrain]
Je n'ai pas le temps de vivre
Quand s'enfuit mon équilibre
Je n'ai pas le temps de vivre
Aime-moi, entre en moi
Dis-moi les mots qui rendent ivre
Dis-moi que la nuit se déguise
Tu vois, je suis
Comme la mer qui se retire de
N'avoir pas su trouver tes pas

[Refrain]
Je n'ai pas le temps de vivre
Quand s'enfuit mon équilibre
Je n'ai pas le temps de vivre
Aime-moi, entre en moi
Dis-moi les mots qui rendent ivre
Dis-moi que la nuit se déguise
Tu vois, je suis
Comme la mer qui se retire de
N'avoir pas su trouver tes pas

[Refrain]
Je n'ai pas le temps de vivre
Quand s'enfuit mon équilibre
Je n'ai pas le temps de vivre
Aime-moi, entre en moi
Dis-moi les mots qui rendent ivre
Dis-moi que la nuit se déguise
Tu vois, je suis
Comme la mer qui se retire de
N'avoir pas su trouver tes pas.