Sanremo 2019 [“Sarà Sanremo” 2018 (“Sanremo Giovani” 2018)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Нивин - За тебе мисля
Санремо 2019 [„Ще бъде Санремо” 2018 („Санремо Младежи” 2018)]
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Mirella Nyvinne Pinternagel (Nyvinne), Alessandra Flora & Fausto Cogliati
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мирела Нивин Пинтернагел (Нивин), Алесандра Флора & Фаусто Коляти
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ho un’abito
pieno di schiaffi…
che indosso
tutti i giorni…
le scarpe distrutte dai calci…
offese dai passi
di tutti
gli altri…
cammino per strada… ma viaggio… ti aspetto e non arriverai…
chiedo scusa… se oggi son triste… se ho perso quell’attimo…
Ma sai che c’è…
devo vivere e mentire ancora…
ma sai cos’è…
è che devo farlo da sola…
ho da piangere ancora…
Portati via la pioggia…
che quando scende… tocca l’asfalto e perde il suo colore… ho smesso di parlare… e lotto col tuo nome…
e sto fingendo sia banale… ho perso le parole…
ma quel che è stato… lo difendo… e mi
commuove…
Portati via il coraggio…
che a me è rimasto solo l’orgoglio
da sputare… sopra un pianoforte senza più un pedale…
ma qui cadono macerie… voglio che tu sia
d’accordo che fa
più
male…
Ho un animo
pieno
di graffi…
che sfioro
tutti i giorni…
ho una forza
che strappa i miei versi…
dal vuoto sommersi…
nei tuoi ricordi…
e… singolo amore… ti guardo e mi agito… il cuore… che ama e ora piange… ed è
fradicio… e bagna
col dolore… l’emozione di averti
con me…
Ma sai che c’è…
devo vivere e mentire ancora…
ma sai cos’è… (-e…)…
è che devo farlo da sola…
ho da piangere ancora…
Portati via la pioggia…
che quando scende… tocca l’asfalto e perde il suo colore… ho smesso di parlare… e lotto col tuo nome…
e sto fingendo sia banale… ho perso le parole…
ma quel che è stato… lo difendo… e mi
commuove…
Portati via il coraggio… che a me è rimasto
solo l’orgoglio da sputare… sopra un pianoforte senza più un pedale…
ma qui cadono macerie…
voglio che tu sia
d’accordo che fa
più
male…
(Mm…)…
Ma qui cadono macerie…
ed io non vedo più nient’altro…
io non vedo più nient’altro…
e sull’asfalto piango…
e adesso che
non ci sei più…
ti penso…
io
ti penso…
Portati via il coraggio… che a me è rimasto
solo l’orgoglio da sputare… sopra un pianoforte senza più un pedale…
ma qui cadono macerie… voglio che tu sia
d’accordo che fa
più
male…
Ho un animo
pieno di battiti…
ma il cuore in silenzio
per te…
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Имам една дреха,
пълна с плесници...
която всеки ден
нося...
обувките, съсипани от ритниците...
обидени от стъпките
на всички
други...
ходя по пътя... но пътувам... чакам те, но няма да дойдеш...
моля да бъда извинена... ако тъжна съм днес... ако онзи миг съм изгубила...
Но знаеш ли какво има...
трябва да живея и още да лъжа...
но знаеш ли какво има...
работата е там, че сама трябва да го правя...
имам още да плача...
Отнеси си дъжда...
защото, когато пада... асфалта докосва и цвета си губи... престанах да говоря... и
с името ти се боря...
и преструвам се, че е банално... думите изгубих...
но това, което е било... го защитавам... и
ме разчувства...
Отнеси си смелостта...
защото на мен ми остана само гордостта,
която да плюя... по пиано, без ни един педал останало...
но тук развалини падат... искам ти да бъдеш
съгласен, че
повече
боли...
Имам душа,
пълна
с драскотини...
която всеки ден
докосвам...
имам сила,
която стиховете ми разкъсва...
от празнината потопени...
в твоите спомени...
и... любов единствена... гледам те и се вълнувам... сърцето ми... обича и сега плаче... и
подгизнало е... и къпе
с болка... емоцията на това да те имам
при себе си...
Но знаеш ли какво има...
трябва да живея и още да лъжа...
но знаеш ли какво има...
работата е там, че сама трябва да го правя...
имам още да плача...
Отнеси си дъжда...
защото, когато пада... асфалта докосва и цвета си губи... престанах да говоря... и
с името ти се боря...
и преструвам се, че е банално... думите изгубих...
но това, което е било... го защитавам... и
ме разчувства...
Отнеси си смелостта... защото на мен ми остана
само гордостта, която да плюя... по пиано, без ни един педал останало...
но тук развалини падат...
искам ти да бъдеш
съгласен, че
повече
боли...
(Мм...)...
Но тук развалини падат...
и друго вече не виждам...
друго вече не виждам...
и плача на асфалта...
и сега, когато
вече те няма...
за тебе мисля...
аз
за тебе мисля...
Отнеси си смелостта... защото на мен ми остана
само гордостта, която да плюя... по пиано, без ни един педал останало...
но тук развалини падат... искам ти да бъдеш
съгласен, че
повече
боли...
Имам душа,
пълна с туптеж...
но сърцето ми е в мълчание
заради теб...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=fLPHVD-v1vI
© Любов All rights reserved.