Обучавам в свирене на китара
Обучавам в свирене на китара
Константин Ваншенкин
Посещаваме ние приятели наши.
За друг и не мислим подарък.
Пред входа на нашия блок,
Обява видях:
"Обучавам в свирене на китара"
И заля го сърцето ми топла вълна.
Зазвънтя то кат струна навита,
Зад прозореца леко отворен и тя -
полетя из градските улички скрити.
Простете ми вие, но аз съм объркан,
Кат че пожар през мен преминава,
Десет пъти повтарям си пак:
"Обучавам в свирене на китара"
Аз не знам как досега съм живял,
Много странно е всичко това.
Малко щом аз дочуя струна китарна
Мравки по моята кожа полазват.
Дъжд ръси на капчици дребни,
Кръгли гьолчета прави на тротоара...
Обява на входа на блока виси:
"Обучавам в свирене на китара"
От покрива струя потича - вода,
Листа падат в брой четен - нечетен.
Чуйте само - пак в мен зазвуча -
Леко и нежно струна китарна.
Това що ви аз сега споделих,
Дали се хареса на вас или
Не важно е - може?
Или пък аз просто в у́дарен дух съм
Сега - странно е да.
Но така е написал незнаен чудак:
"Обучавам в свирене на китара".
***
Оригинален текст
Мы к друзьям совершаем визит,
О другом и не думая даре.
Объявленье в подъезде висит:
«Обучаю игре на гитаре».
И прихлынула к сердцу волна,
И струна загудела витая,
За распахнутой створкой окна
В переулках вечерних витая.
Вы простите, но сам я не рад,
Я сегодня как будто в угаре.
Десять раз повторяю подряд:
«Обучаю игре на гитаре».
Я не знаю, как жил до сих пор,
Это все ни на что не похоже.
Лишь послышится струн перебор —
И тотчас же мурашки по коже.
Мелкий дождик весь день моросит,
Лужи круглые на тротуаре...
Объявленье в подъезде висит:
«Обучаю игре на гитаре».
Обрывается с крыши струя,
Листья падают — чет или нечет,
И прислушайтесь — это моя
Осторожно гитара лепечет.
Вам понравилось или вы так?
Или, может, я правда в ударе?
Написал же какой-то чудак:
«Обучаю игре на гитаре".
Край
© Леснич Велесов All rights reserved. ✍️ No AI Used
