OСТАВИ ТОЗИ КАМЪК

             Второ писмо до /след Славко Яневски

                Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

 Не тъжи, не тъжи, че си сама!

 И аз вечер вися от дъното на една чаша

 и съм дълга улица без изход, няма изход;

 и в тези цветове и ширини на живота

 един бик безобразно рие в този дълъг камък

любопитен за човешките съдби.

 Една гола жено, жено гола, и аз съм сам,

и се моля за тебе,

 за твоя живот.

 Нямам сили да се озова отново в леглото ти,

 самувам със себе си. Недей да си самотник,

 това толкова много боли, боли;

 зарий само зъбите до корен

 в стъблото на моя гръбнак,

 и нека боли, нека боли!...

Не се гневи, ако и двамата не виждаме дъното;

 празно и болезнено е;

 жив, или мъртъв, се откривам

без дъно, без дъно, без усмивка

 за всички привлекателности, които ме задържат

 в безбройните нощи.

 „Пиян съм, ще миеш очите ми с мляко...“

 Да плача, или ще плачеш;

 тази нощ се осъзнавам и се дооглеждам.

 Разбираш ли думите на тази истина,

 която трябва веднъж завинаги да се запомни,

 че най-важно е да се живее?

 Говоря странно и...

 не се сърди, гола жено; жено гола, не се сърди,

 че не дохождам вечер

 и че мястото е празно

 и зловещо!

 Аз съм пиян, пиян съм аз,

 затова пак ти казвам: „Лека нощ, лека нощ,

 моя една и единствена,

 гола жено, жено гола!...“

OСТАВИ ГО ТОЈ КАМЕН

          Второ писмо до/по Славко Јаневски

                Автор:  Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

Не тажи, не тажи што си сама

и јас вечерва висам на дно од една чаша

и сум долга улица без излез, нема излез

и во тие бои и широчини на животот

еден бик безобразно рие во тој долг камен

љубопитник за човечките судбини

Една гола жено, жено гола и јас сум сам

и за тебе се молам

за твојот живот

моќ немам пак за в кревет да ме повикаш

самувам со мене немој да си самотник

толку многу тоа боли, боли

зари ги само забите до корен

во стеблото на мојот рбет

и нека боли, нека боли...

Не се лути ако двата не го гледаме дното

празно и болно е

жив или мртов се откривам

без дно, без дно, без насмевка

за сите убавини што ме задржуваат

во ноќите недоброј

„Пијан сум, ќе ги миеш моите очи со млеко...“

Да плачам или ќе плачеш

оваа ноќ се согледувам, се догледувам

ги разбираш ли зборовите на таа вистина

со која треба еднаш да се сфати

оти е битно да се живее

Зборувам чудно а...

не се лути гола жено, жено гола не се лути

што вечерва не ти доаѓам

и празно е местото

морничавост

а јас пијан, а пијан сум јас

затоа пак добра ноќ, ноќ добра

моја една и единствена

гола жено, жено гола...

Б.а. Стихотворението  е поместено в  двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.

            Думи за автора

Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.