Dec 10, 2017, 4:25 PM

Отмина времето... 

  Translations » Song, from Russian
1056 1 0
8 мин reading

Владимир Высоцкий

 

                             ***

Отмина времето  на уводи, прелюдии
Наред
 е всичко, без глупци, не лъжа.
При тях ме викат мен големи хора
За  да им пея „хайката за вълци”.

 

Чул песента навярно от прозорец,
А може от децата си  накаран -
Не зная как  с магнетофон сдобил  се

Там отговорен някакъв  другар.

И в  ежедневен разговор обзет
В семеен кръг,где свети  лампионът
И тихичко, за да не чуй съседа,
натисна той
  за записа  бутона..

 

И не разбрал последните слова,

че калпав дубъл  доставили  му бяха,

изслуша той ловът на вълци  там

и нещо друго  имаше на записа.

 

Изслушал записа съвсем до края

Ядосан, че му  липсват и слова,

Слушалка вдигна: автора му утре

при мене в кабинета искам аз.

 

Не пийнах   аз за  храброст  чашка,

И хълцането си потиснах чак.

От прага - отначалото до края

Лова на вълци аз му изкрещях.

 

Децата  явно молили го бяха

да бъде със усмивка на лице

Но  той мен благосклонно ме изтрая

и даже в края пляскаше с ръце.

 

По  чашата с шише тогава звънна,

измъкна  го от книжния си шкаф

Той изрева : че то си е за мене!

Какви по дяволите вълци там?!

 

Е краят е  , сега ще стане нещо:

И три години  пет пъти на  ден

звънят и канят ме големи клечки,

лова  на вълци искат те от мен.

 

  Превод: Емил  Петров – 2017г

 

Владимир Высоцкий

 

Прошла пора вступлений и прелюдий,

Все хорошо, не вру, без дураков!

Меня к себе зовут большие люди,

Чтоб я им пел охоту на волков.

 

Быть может, запись слышал из окон,

А может быть, с детьми ухи не сваришь,

Как знать, но приобрел магнитофон

Какой-нибудь ответственный товарищ .

 

И, предаваясь будничной беседе

В кругу семьи, где свет торшера тускл,

Тихонько, чтоб не слышали соседи,
Он взял, да и нажал на кнопку Пуск.

 

И там, не разобрав последних слов
(Прескверный дубль достали на работе),
Услышал он охоту на волков
И кое-что еще на обороте.

 

И все прослушав до последней ноты,
И разозлясь, что слов последних нет,
Он поднял трубку: автора Охоты..
Ко мне пришлите завтра в кабинет.

 

Я не хлебнул для храбрости винца,
И подавляя частую икоту,
С порога, от начала до конца
Я проорал ту самую охоту.

 

Его просили дети, безусловно,
Чтобы была улыбка на лице,
Но он меня прослушал благосклонно
И даже аплодировал в конце.

 

И об стакан бутылкою звеня,
Которую извлек из книжной полки,
Он выпалил: да это ж про меня!
Про всех про нас, какие, к черту волки?!

 

Ну все, теперь, конечно что-то будет:
Уже три года в день по пять звонков.
Меня к себе зовут большие люди,
Чтоб я им пел охоту на волков.

 

© Емил Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??