Jun 2, 2012, 12:12 AM

песен за загиналия другар 

  Translations » Song, from Russian
2047 0 1
3 мин reading

За загиналия приятел
                           Владимир Висоцки

    През войната воювах – а за в къщи все мислех.
    И макар и напрегнат се сражавах добре.
     Той припрян бе и само веднъж не се огъна.
    Във войната едва завъртя се, за две години и няма го днес.
      
     От четирсет и трета той не е вече жив.
     А пък аз потопих се в довоенни мечти.
     Гледам аз и тъпея, ала дишам едва.
    Беше той  по-добрият, но на мен провървя.

    Аз не съм се скатавал, под крило не съм бил.
     Към тила аз не бягах и не съм бил страхлив.
     От жените долавях упрека мълчалив:
     Ако ти там навек бе останал, моят можеше и да е жив.
    
    И въпросът печален не е тайна сега.
    И на мен ми е криво, че се случи така
     Отговорът дойде ми – простете, че оцелях.
     Аз случайно се върнах, да, върнах, а вашия не успя.
     
     Той крещеше накрая в самолета запален:
     Ти живей, ще успееш! - аз дочух през шума.
     Ний летяхме под бога просто досами рая.
     Той надигна се малко и кацна, а до земята довлякох се аз.
     
     Райска писта посрещна сухо този летец.
    По корем кацна той, но не пълзя по корем.
     Той заспа непробудно, той запя – недопя.
     Тъй че аз се завърнах, а пък той не успя.
      
     Аз наколо вечно съм виновен пред тези,
    дето днеска ги срещам и го считам за чест.
     Ние живите, дето сме докрай долетели,
     мъчи ни съвестта, паметта ни. Кой ли? Който ги има и днес.

     Кой свидливо и точно времето ни брои.
    Като писта бетонна е къс животът уви.
     Някой там се разбива, друг излита на век.
     А пък аз приземих се, а аз приземих се – 
                     тъй се случи със мен.

                            
                            Превод: Емил Петров 2009г

 

 

О ПОГИБШЕМ ДРУГЕ

 

 Всю войну под завязку я все к дому тянулся,
 И хотя горячился, воевал делово.
 Ну а он торопился, как-то раз не пригнулся,-
 И в войне взад-вперед обернулся, за два года - всего ничего!

 Не слыхать его пульса с сорок третьей весны,
 Ну а я окунулся в довоенные сны.
 И гляжу я, дурея, но дышу тяжело...
 Он был лучше, добрее, ну а мне повезло.

 Я за пазухой не жил, не пил с господом чая,
 Я ни в тыл не стремился, ни судьбе под подол,
 Но мне женщины молча намекали, встречая:
 Если б ты там навеки остался, может, мой бы обратно пришел.

 Для меня не загадка их печальный вопрос -
 Мне ведь тоже не сладко, что у них не сбылось.
 Мне ответ подвернулся: "Извините, что цел!
 Я случайно вернулся, вернулся, ну а ваш не сумел".

 Он кричал напоследок, в самолете сгорая:
 - Ты живи, ты дотянешь! - доносилось сквозь гул.
 Мы летали под богом, возле самого рая -
 Он поднялся чуть выше и сел там, ну а я до земли дотянул.

 Встретил летчика сухо райский аэродром.
 Он садился на брюхо, но не ползал на нем,
 Он уснул - не проснулся, он запел - не допел,
 Так что я вот вернулся, ну а он не сумел.

 Я кругом и навечно виноват перед теми,
 С кем сегодня встречаться я почел бы за честь.
 И хотя мы живыми до конца долетели,
 Жжет нас память и мучает совесть - у кого? У кого она есть.

 Кто-то скупо и четко отсчитал нам часы
 Нашей жизни короткой, как бетон полосы.
 И на ней - кто разбился, кто - взлетел навсегда...
 Ну а я приземлился, а я приземлился - вот какая беда.


 1974-1975


 

© Емил Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Няма да чета нататък!" и добре защото аз няма да спра да превеждам заради това че някой работи по метода на Злобин -злобата няма почивен ден
Random works
: ??:??