Под ритмите на есенния дъжд - Константин Фофанов
1 min reading
Превод: Мария Шандуркова
Тъма, тъма! И улицата пуста...
Под ритмите на есенния дъжд
вървя във мрак... И пътя не изпускам,
той тайнствено ме води в топъл кът.
Във моя ум явяват се картини,
по-светли от прекрасната заря.
В небето мрак, а слънце грей в долини
и слънцето душата ми огря!
Навред пустей, но там шуртят потоци,
където аз в невидим път вървя.
Те раждат се в душата ми самотни
и в струните сърдечни трополят.
Не сме ли ний със своята представа
създателите на живот без смърт,
зовем света със сънища наяве
под ритмите на есенния дъжд!..
1900
Превод: 01.11.2017 г.
Оригинал:
Под музыку осеннего дождя
Темно, темно! На улице пустынно...
Под музыку осеннего дождя
Иду во тьме... Таинственно и длинно
Путь стелется, к теплу огней ведя.
В уме моем рождаются картины
Одна другой прекрасней и светлей.
На небе тьма, а солнце жжет долины,
И солнце то взошло в душе моей!
Пустынно всё, но там журчат потоки,
Где я иду незримою тропой.
Они в душе родятся одиноки,
И сердца струн в них слышится прибой.
Не сами ль мы своим воображеньем
Жизнь создаем, к бессмертию идя,
И мир зовем волшебным сновиденьем
Под музыку осеннего дождя!..
1900
© Мария Шандуркова All rights reserved.
