Превод: Мария Шандуркова

Тъма, тъма! И улицата пуста...
Под ритмите на есенния дъжд
вървя във мрак... И пътя не изпускам,  
той тайнствено ме води в топъл кът.

Във моя ум явяват се картини,
по-светли от прекрасната заря.
В небето мрак, а слънце грей в долини
и слънцето душата ми огря!

Навред пустей, но там шуртят потоци,
където аз в невидим път вървя.
Те раждат се в душата ми самотни
и в струните сърдечни трополят.

Не сме ли ний със своята представа
създателите на живот без смърт, 
зовем света със сънища наяве
под ритмите на есенния дъжд!..

1900
Превод: 01.11.2017 г.

Оригинал:

Под музыку осеннего дождя
 
Темно, темно! На улице пустынно... 
Под музыку осеннего дождя 
Иду во тьме... Таинственно и длинно 
Путь стелется, к теплу огней ведя. 
 
В уме моем рождаются картины 
Одна другой прекрасней и светлей. 
На небе тьма, а солнце жжет долины, 
И солнце то взошло в душе моей! 
 
Пустынно всё, но там журчат потоки, 
Где я иду незримою тропой. 
Они в душе родятся одиноки, 
И сердца струн в них слышится прибой. 
 
Не сами ль мы своим воображеньем 
Жизнь создаем, к бессмертию идя, 
И мир зовем волшебным сновиденьем 
Под музыку осеннего дождя!..

1900