Спри часовниците, телефона срежи,
на кучето с кокал не дай да ръмжи,
заглуши пианата и с бавен ход
извади ковчега, дай на печалните вход.
Нека стон аеропланен, в кръг над градà,
да драска в небето вестта: ‘Той Умря’,
Вържи крепове скръбни на бездомните птици,
Нека веки полицай сложи черни ръкавици.
Той бе мой изток и север, мой запад и юг,
неделния сън, моя делничен труд,
мой ден, моя нощ, моя приказка, стих;
Любовта уж бе вечна. Но ето, сгреших. ...