5 min reading
СЕДЯХМЕ НЯКОГА
Автор: Ристо Ячев, Македония
Седяхме някога под жълти венци
в полите на тревите.
Моят глас целуна твоите крака,
които се люлееха, като вървеше.
Докато аз се стремях
към твоето непостоянно пеене,
ти изтръгна семето
на калната паста от тубата на времето.
Мечтаейки под липите на младото лято,
потънала в гъстата, зелена пшеница, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up