Слийп Токен-Евклид (Евклидова Геометрия*)

Връщам времето назад...

Дай ми цели пет минути...

Като гъст катран изгарят всичките ми вътрешности...

В коридора си имам един ухилен призрак 

И тежък махмурлук, от който

главата ми не спира да се върти...

И ако съдбата ми е низ от злополучни челни сблъсъци...

И ако умът ми е открита магистрала...

Дори в здрача съм способен да видя ясно,

че имаме две различни виждания за живота...

Позволи ми последно да те повозя

По алеята на залез слънце...

Обади ми се, когато имаш възможност...

Усещам как стените около мен се затварят...

Живота продължава да тече по мрежа от  жици...

Виждах миналото взирайки се в празния таван...

Играя си отдавна с знаците на съдбата така или иначе...

Молейки Бога да не позволява да живееш с това чувство на болка...

Все още си противоположен ъгъл в моята симетрия...

Паралел, на който бих отдал живота си...

И ако не можеш да откриеш  крилата си в Рая...

Ще ги върна обратно на Земята превърнати в древни руини...

Обади ми се, когато имаш възможност...

Трябва да оставя част от себе си...

Спомняш ли си за мен, когато дъжда се сипе?

И все още ли вярваш, че нищо друго няма значение?

За мен 

В спомените си все още е времето, когато падат есенните листа...

Тези древни навеси,

Под които лежахме...

Но, от сега нататък...

Нощта ти принадлежи...

Този клон бе прекършен,

За да израсне някой нов...

Въпреки, че за мен...

(Връщам времето назад, дай ми цели пет минути)

(Като гъст катран изгарят вътрешностите ми) 

В спомените си все още е времето, когато падат есенните листа...

(В коридора си имам един ухилен призрак )

(И тежкият махмурлук, от който

главата ми не спира да се върти)

Тези древни навеси...

(Ако съдбата ми е низ от злополуки с челни удари )

(И ако умът ми е открита магистрала),

Под които лежахме...

(Дори в здрача съм способен да видя ясно, че имаме две различни виждания за живота)

За мен, от сега нататък...

(Живота продължава да тече по мрежата от жици)

(Виждах миналото взирайки се в празния таван)

Нощта ти принадлежи...

(Играя си отдавна с знаците на съдбата така или иначе)

(Молейки Бога да не позволява да живееш с това чувство на болка)

Този клон бе прекършен...

(Все още си противоположен ъгъл в моята симетрия)

(Паралел, на който бих отдал живота си),

За да израсне някой нов...

(И ако не можеш да откриеш крилата си в Рая)

(Ще ги върна обратно на Земята превърнати в древни руини)

Блясъка в очите ти...

Превръща тъмнината в приглушена светлина...

Изпадайки в наслада...

Заплитаме тела в безкрайност...

Като влюбени, преплетени един в друг...

Знам, че това е последният ни път заедно...

Не ще си вече моя...

Така, че ми се отдай за последно през нощта, нощта ,нощта...

Just run it back, give me five whole minutes

I am thick tar on the inside burning

I've got a ghost in the hallway grinning

And a heavy head that won't stop turning

If my fate is a bad collision

And if my mind is an open highway

Give me the twilight two-way vision

Give me one last ride on a sunset sky lane

Call me when you get the chance

I can feel the walls around me closing in

Just running forward, a life like wires

As I see the past on an empty ceiling

I play along with the life signs anyway

But hope to God you don't know this feeling

Yet in reverse, you are all my symmetry

A parallel I would lay my life on

So if your wings won't find you Heaven

I will bring it down like an ancient bygone

Call me when you have the time

I just need to leave this part of me behind

Do you remember me

When the rain gathers?

And do you still believe

That nothing else matters?

For me

It's still the autumn leaves

These ancient canopies

That we used to lay beneath

No, by now

The night belongs to you

This bough has broken through

I must be someone new

No, for me

(Run it back, give me five whole minutes)

(I am thick tar on the inside burning) it's still the autumn leaves

(I've got a ghost in the hallway grinning)

(And a heavy head that won't stop turning) these ancient canopies

(If my fate is a bad collision)

(And if my mind is an open highway) we used to lay beneath

(Give me the twilight two-way vision)

now, by now

(Just running forward, alive like wires)

(As I see the past on an empty ceiling) the night belongs to you

(I play along with the life signs anyway)

(But hope to God you don't know this feeling) this bough has broken through

(Yet in reverse, you are all my symmetry)

(A parallel I would lay my life on) I must be someone new

(So if your wings won't find you Heaven)

(I will bring it down like an ancient bygone)

The whites of your eyes

Turn black in the low light

In turning divine

And we tangle endlessly

Like lovers entwined

I know for the last time

You will not be mine

So give me the night, the night, the night

*https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F