Sonata Arctica - "My Selene"

Nocturnal poetry,
Dressed in the whitest silver, you'd smile at me
Every night I wait for my sweet Selene

But, still...

Solitude's upon my skin
A life that's bound by the chains of reality
Would you let me be your Endymion?

I would bathe in your moonlight, and slumber in peace
Enchanted by your kiss in forever sleep

But until we unite
I live for that night
Wait for time
Two souls entwine

In the break of new dawn
My hope is forlorn
Shadows, they will fade
But I'm always in the shade
Without you...

Serene and silent sky
Rays of moon are dancing with the tide
A perfect sight, a world divine

And I...

The loneliest child alive
Always waiting, searching for my rhyme
I'm still alone in the dead of night

Silent I lie with smile on my face,
Appearance decieves and the silence betrays

As I wait for the time
My dream comes alive
Always out of sight
But never out of mind

And under waning moon
Still I long for you
Alone against the light
Solitude am I

In the end, I'm enslaved by my dream
In the end, there's no soul who'd bleed for me

Hidden from daylight, I'm sealed in my cave
Trapped in a dream that is slowly turning to a nightmare
Where I'm all alone
Venial is life when you're but a dream
The book is still open, the pages as empty as me...

I cling to a hope that's beginning to fade,
Trying to break the desolation I hate

But until we unite
I live for that night
Wait for time
Two souls entwine

In the break of new dawn
My hope is forlorn
We will never meet
Only misery and me

This is my final call
My evenfall
Drowning into time
I become the night

By the light of new day
I'll fade away
Reality cuts deep
Would you bleed with me
My Selene



Sonata Arctica - "Моята Селена"

Нощна поезия,
облечена в чисто сребро, ти ще ми се усмихнеш,
всяка нощ очаквам моята мила Селена,

но все още...

Самотата е по кожата ми,
живот, окован с оковите на реалността.
Ще ми позволиш ли да съм твоя Ендимион?

Бих се окъпал в лунната ти светлина и починал в мир,
омагьосан от целувката ти във вечен сън.

Но докато се съединим,
ще живея за тази нощ,
в очакване на мига,
в който душите ни ще се слеят.

С настъпване на поредното утро,
надеждата ми отслабва,
сенки, те ще избледнеят,
но аз винаги ще съм в мрак
без теб...

Ясно и безоблачно небе,
лунните лъчи танцуват с прилива,
съвършена гледка, прекрасен свят,

а аз...

най-самотното живо същество,
винаги в очакване, в търсене на вътрешния мир,
все още съм сам в нощта.

Притихнал, аз лежа с усмивка на лицето,
видението се прояснява и предава безмълвието.

Докато очаквам мига
мечтата ми да се сбъдне,
непрестанно скрит от погледите,
но без да губя разсъдъка си.

И под бледата луна
все още копнея за теб,
сам срещу светлината,
аз съм самотата.

На края аз съм поробен от мечтата си,
на края няма нито едно същество, което да скърби за мен.

Скрит от дневна светлина, аз съм изолиран в пещерата си,
впримчен в сън, който постепенно се превръща в кошмар,
където съм съвсем сам,
животът ти е незначителен, когато си отдаден само на блянове,
книгата все още е отворена, страниците - празни като мен...

Не изоставям надеждата, която е започнала да умира,
опитвайки се да унищожа мъката, която така мразя.

Но докато се съединим,
ще живея за тази нощ,
в очакване на мига,
в който душите ни ще се слеят.

С настъпване на поредното утро,
надеждата ми отслабва,
ние с теб никога няма да се срещнем,
само аз и нещастието!

Това е последният ми зов,
моето здрачаване,
давещ се във времето,
аз се превръщам в нощ.

При светлината на настъпващия ден,
аз ще изчезна,
реалността ранява жестоко,
ще скърбиш ли с мен,
моя Селена?