Сонет ХV

Когато виждам колко съвършенство

съдържа всичко що расте, но миг

е само то...  под звездното регентство

на сцената световна всеки лик,

че чезне в нищо, че човек множи се

и хвали се със жизнения сок

на младостта си все под тази вис, а

е само памет подир кратък срок;

Тщеславието преходно тогава

на младост разточителна ценя,

богатството й с Време се сражава,

което сменя с нощ за теб деня.

И в битка с Него, аз за любовта ти,

то що отнеме, всаждам ти обратно.

William Shakespeare

When I consider every thing that grows
Holds in perfection but a little moment,
That this huge stage presenteth nought but shows
Whereon the stars in secret influence comment;
When I perceive that men as plants increase,
Cheered and checked even by the self-same sky,
Vaunt in their youthful sap, at height decrease,
And wear their brave state out of memory;
Then the conceit of this inconstant stay
Sets you most rich in youth before my sight,
Where wasteful Time debateth with decay
To change your day of youth to sullied night,
   And all in war with Time for love of you,
   As he takes from you, I engraft you new.