Когато прочетох кометтара на Ева Адамова за "Кама-Сутрешна драма" на Тома
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162164#commentsреших
реших да предложа превод на вариант I, защото В.Петров е превел вариантII.
Освен това като царски офицер Пушкин в превод заслужава "царски" сонет.:)
* * *
А.С.Пушкин
На кладбище ветер свищет
В сорокоградусний мороз.
На кладбище нищий дрисщет,
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает
Ведь обдрстанный скелет:
- Как ты смел в такую пору
Обосрать мою кантору?!!!
Нищий долго извинялся,
Жопку пальцем затыкал,
Но понос не унымалься-
Через уши вытекал...
* * *
Студ среднощен вън парализира
всяка жива и нежива твар.
Клекнал в гробището просяк стар
гроба пресен с рядка смрад осира.
Глас мъртвешки тих покой раздира:
Кой поднася ми среднощен дар?
Върколак, вампир или другар?
Кой посира моята квартира?!!!
Сепнат просякът се извинява,
стиска задник, палец в него вдява,
гледа гроба и трепери цял.
Няма полза - пак се продължава -
блика от ушите, като лава,
гейзер от смърдящ, кафяв фекал...
© Красимир Тенев All rights reserved.