Through the glass
I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
Oh god it feels like forever
But no one ever tells you that forever
Feels like home sitting all alone inside your head
How do you feel? That is the question
But I forget.. you don't expect an easy answer
When something like a soul becomes
Initialized and folded up like paper dolls and little notes
You cant expect a bit of hope
And while your outside looking in
Describing what you see
Remember what your staring at is me
Cause I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
All I know is that it feels like forever
When no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head
How much is real? So much to question
An epidemic of the mannequins
Contaminating everything
When thought came from the heart
It never did right from the start
Just listen to the noises
(No more sad voices)
Before you tell yourself
Its just a different scene
Remember its just different from what you've seen
I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
And all I know is that it feels like forever
When no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That shine for you
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That lie to you.. yeah-ah
I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
Oh god it feels like forever
But no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head
Cause I'm looking at you through the glass...
Don't know how much time has passed
All I know is that it feels like forever
But no one ever tells you that forever
feels like home, sitting all alone inside your heaaaaddd
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That shine for you.. yeah-ah
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That lie to you.. yeah-ah
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That shine for you.. yeah-ah
And it's the starrrssss
The sttarrrsss
That lie to you.. yeah-ah yeah
Ohhhoh when the starrs
Ohhh oh when the starrrrs that liieee
През стъклото
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Как се чувстваш?Това е въпросът,
но забравих, не очакваш лесен отговор,
когато нещо като душа
се означи с инициали,сгънати хартиени играчки
и малки бележчици,
не можеш да очакваш никаква надежда,
и докато си навън,гледаща вътре,
описваща какво виждаш,
не забравяй, че се взираш в мен.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък в мислите си.
Какво е истина?Толкова много за питане,
епидемия на менекените,
разлагащи всичко,
когато мисъл дойде от сърцето,
никога не започва правилно отначало,
просто слушай шумът
(без повече тъжни гласове)
преди да си кажеш,
че това е просто различна сцена,
помни, че е различна от това, което си видял.
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък в мислите си.
И са звездите,
които светят над теб,
и са звездите,
които те лъжат.
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък в мислите си.
О, когато звездите,
О, когато звездите, които лъжат...
© Коста Костов All rights reserved.