***
Страница под твоето перо,
бяла, тиха, всичко ще приема
и ще пазя твоето добро,
ще го върна после в друго време.
Аз - селце съм, рохък чернозем.
Ти за мен си светъл лъч и влага.
Ти. Стопанин мой и Господ в мен,
а пък аз съм лист и хляб за гладен.
***
Я – страница твоему перу.
Всë приму. Я белая страница.
Я – хранител твоему добру:
Возвращу и возвращу сторицей.
Я – деревня, черная земля.
Ты мне – луч и дождевая влага.
Ты . Господь и Господин, а я
Чернозем – и белая бумага!
10 июля 1918
© Мария Шандуркова All rights reserved.