СЪЩЕСТВУВА НЯКОЕ РЯДКО УТРО

                Автор:  Зоран Якимоски

 съществува някое рядко утро като това

 когато доволно с радост се събудя

 и сега съм този открит простор който се губи зад вокалите

 фантастична приказка някога разказана на някому

 аз съм захвърлен ключ от някоя забравена врата

 рефрен който се повтаря веднъж на сто години

 сега не говоря за вулкана който се събуди тази пролет

 за смъртните квартали и мръсните предградия

 за розовата стая в която е в ход

 един любовен акт и двоен заговор

 но с лъчезарна усмивка като зрели череши

 заглеждам се в животните които търсят плажове

 в дивите кестени които падайки от дърветата

 два пъти отскокват

 преди да се успокоят върху почвата

 и в листата които нямо се плъзгат по бреста

 кучето което веднъж нахраних

 отново се върна в парка

 мокрейки покрай всеки храст

 който му се изпречва на пътя

 но не може да ме намери там

 че изпълнен от нещата

 аз съм безкрая в който изчезва цялото отчаяние

 слушайки есенните траури

 привързан за чистите думи без притеснения и без тежести

 по-силно от всякога дишам, говоря, пея

 песни обитават в моите вени

 самотата на града

 и всичко останало което съществува

 и не съществува;

ПОСТОИ НЕКОЕ РЕТКО УТРО

                Автор:   Зоран Јакимоски

 постои по некое ретко утро како ова

 кога задоволно, со радост се будам

 и сега сум тој отворен простор што се губи зад вокалите

 фантастична бајка некогаш раскажана некому

 јас сум зафрлен клуч од некоја заборавена врата

 рефрен што се повторува еднаш на сто години

 сега не зборувам за вулканот што се разбуди оваа пролет

 за смртните квартови и валканите предградија

 за розовата соба во која во тек е

 еден љубовен чин и двоен заговор

 туку со насмев светол ко зрела цреша

 се загледувам во животните што ги пребаруваат плажите

 во дивите костени што паѓајќи од дрвјата

 два пати отскокнуваат

 пред да се смират врз почвата

 и во лисјата што немо лизнуваат од брестот

 кучето што еднаш го нахранив

 повторно се враќа во паркот

 мокрејќи покрај секоја грмушка

 што ќе му се испречи на патот

 но не може да ме најде таму

 оти исполнет од нештата

 бескрај сум во кој исчезнува сиот очај

 слушајќи ги есенските тажаленки

 приврзан за чистиот збор без грижи и без тежини

 посилно од било кога дишам зборувам пеам

 а песнава ги населува дамариве мои

 осаменоста градов

 и се` друго што постои

и што не постои

Б.а. Стихотворението ми е поместено в петезичната (мвогоезичната )ми преводна антология Гласове от Балканите, (2016 и двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език, (2016).

Думи за автора:

ЗОРАН ЯКИМОСКИ

Зоран Якимоски е роден на 1.11.1968 г. във Велестово (Охрид, Р. Македония). Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Автор е на шест поетични книги: „Граматика на поривите”, „Съвършена тишина”, „Неизречената дума”, „Божествено море”, „Влажна месечина” и „Няма нищо недостижимо”. Негови стихове са преведени на десетки чужди ези ци, а самият автор превежда от български и хърватски на македонски език. Представен е в редица антологии, публикувани в Македония и чужбина. Носител е на множество награди, а освен поезия периодично публикува и критика. Член е на Дружеството на писателите на Македония.