перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Без сън... Пълнолунна нощта...
Евтина е луната, като монета...
В сърцето ми умря Пролетта,
задавена от душата на Поета...
Не мога да те забравя... да разбера...
Аз дишам безсилно, тревожно...
Тебе изгубих в тази игра...
Себе си да погубя е невъзможно...
Болката... от пръстите изтича във стих...
Разтварят се зараснали рани...
Съвсем непознат си... и си толкова тих... ...