Тази нощ, с теб, на война сме играли...

Ярко червено от устни изгаря твоите длани...

Името ми пак сбъркай! Едва ли...

Тази нощ, зад завесите, бе ти Щастие дадено...

 

Следи от ухапване терзаят твоите плещи...

Всички низини са усмихнати, като трофеи...

Ех, помълчи... Не бива сега за Вечното...

Тук с цигара, бикинена, аз съм твоята фея...

 

Аз съвсем не старея... Паметта пази годините...

На 33 съм... Без бръчка лицето ми свети...

Спи старият Хронос... Аз съм Пламък във Синьото...

и към моите устни, към Светлото, вечно пърхат мъжете...

 

Оригинален текст:

 

Вне времени..

Татэ Этой ночью с тобой мы в большую войну играли..
Ярко-красный ожог от губ на твоем запястье..
Перепутаешь имя мое ты теперь едва ли..
Этой ночью проник ты весь за кулисы счастья..
След от укуса терзает твое предплечье..
И улыбнут с утра все ссадины, как трофеи..
Ну помолчи.. Вот не надо сейчас о вечном..
Здесь с сигаретой, в трусах я твоя неземная фея..
Я совсем не старею.. Лишь память года хоронит..
Мне 33.. До сих пор ни одной морщины..
Спит старый Хронос, словно усталый хроник..
А на губы мои, как на свет, все летят мужчины..