Татэ - Ушел поэт...
Отиде си поетът...
Отиде си поетът, а духът му се рееше...
и на сълзите мъката непроляна...
Ти не забравяй, той как се смееше
в своята нощ неживяна...
Поетът си тръгна... и до болка е тихо...
Остана хартия, стон, песен драга...
Усмихва се нежно от негови стихове
на думите непролятата влага...
Той се страхуваше, но така ни обичаше...
Живееше по малко за всички...
От моите сълзи вечер се стичеше,
забравил какво е прилично...
Бе твоят живот, бе теб да те има,
а страшният сън се случи наяве...
Аз помня, че някога, в студената зима
загина поетът... в мен... и ме остави...
Аз тихо го пуснах...Той тръгна си тих...
Мъглата цигарена люто пълзеше...
Той всичко забрави... Остана ми стих...
Бог да го пази! Горчеше... Тежеше...
Оригинален текст:
Татэ - Ушел поэт...
Ушел поэт...а вздох остался...
И слез непролитая горечь...
Ты не забудь, как он смеялся
В свою непрожитую полночь...
Поэт ушел...а боль осталась...
Осталась песня, стон, бумага...
В его стихах мне улыбалась
Всех слов, непролитая влага...
Он так любил, он так боялся,
Он жил за всех и понемногу
Во всех слезах моих остался,
Забыв к себе одну дорогу...
Он жил тобой, болел тобою
и словно в самам страшном сне
Я вспоминаю, как зимою
Погиб поэт...погиб...во мне...
Его я тихо опустила,
сквозь едкий сигаретный дым...
Он все забыл...я все простила...
Так горько...больно...Да, Бог с ним!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не го пускай Танче да си иде! Той живее и гори в теб и това си личи последно време! Успехи!!! Зем.
-
Не ми достига една сълза - за да доживея ... все в стих... Тихо непускане ще съм...
-
Остават, Веси, остават-засега 40, само на нейната страничка...Благодаря ти! Зем.
-
Бог да го поживи, Зем! Щом след него остават стихове... Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
