The Sound Of Silence

Simon & Garfunkel

Hello darkness, my old friend,

I've come to talk with you again,

Because a vision softly creeping,

Left its seeds while I was sleeping,

And the vision that was planted in my brain

Still remains

Within the sound of silence.

In restless dreams I walked alone

Narrow streets of cobblestone,

'Neath the halo of a street lamp,

I turned my collar to the cold and damp

When my eyes were stabbed by the flash of

a neon light

That split the night

And touched the sound of silence.

And in the naked light I saw

Ten thousand people, maybe more.

People talking without speaking,

People hearing without listening,

People writing songs that voices never share

And no one dared

Disturb the sound of silence.

"Fools" said I,"You do not know

Silence like a cancer grows.

Hear my words that I might teach you,

Take my arms that I might reach you."

But my words like silent raindrops fell,

And echoed

In the wells of silence

And the people bowed and prayed

To the neon god they made.

And the sign flashed out its warning,

In the words that it was forming.

And the signs said, The words of the prophets

are written on the subway walls

And tenement halls.

Звукът на Тишината

Саймън и Гарфанкъл

Здравей мрак,мой стар приятел,

аз идвам отново да разговарям с теб,

защото едно видение неясно пълзящо,

пося семената си доката спях,

и това видение, което се посели в моя мозък

все още остава

в звука на тишината.

В неспокойни сънища вървях самотен,

по тесни павирани улици,

под ореола на улична лампа

с вдигната яка срещу студа и влагата,

когато очите ми бяха прободени от

искрата на неонов лъч,

който разцепи нощта

и развълнува звукът на тишината.

И в голата светлина видях

десет хиляди души,може би повече.

Хора разговарящи, без да говорят,

хората чуващи ,без да слушат,

хора пишещи песни,чийто гласове никога не споделяха,

и никой не се осмели

да наруши звукът на тишината.

"Глупаци" казах аз,вие не знаете -

тишината като карцином расте.

Чуйте думите ми с които мога да ви науча,

вземете моите ръце,които ви протягам.

Но думите ми паднаха като тихи дъждовни капки

И отзвучаха

в извора на тишината.

И хората се поклониха и помолиха

на неоновия бог,който сътвориха.

И проблесна знака на неговото предупреждение

в думите които  изписа.

И знаците казаха - думите на пророците

са написани на стените на метрото

и жилищните коридори.

И прошумяха в звуците на тишината.